Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
От един висок покрит с каменни плочи хан излязоха трима — двама мъже и една жена, и се качиха на държаните от прислугата коне. Перин позна, че единият от тримата е жена, само по изпъкналата под тясното палто гръд, защото косата й беше подрязана по-късо, отколкото на мъжете, и беше облечена в мъжки дрехи и носеше меч, също като другите двама. Лицето й определено беше сурово като техните. Щом тримата подкараха на запад по улицата, Мишима изсумтя кисело:
— Ловци на Рога. В очите си се кълна, ако не са. Тая сган създава неприятности навсякъде, където иде. Забъркват се в боеве, врат си носовете в неща, които не са им работа. Чух, че Рогът на Валийр вече е намерен. Вие какво мислите, милорд?
— И аз чух, че е намерен — предпазливо отвърна Перин. — Какви ли не слухове се носят за това.
Никой от двамата дори и не го погледна, а насред уличната тълпа Да улови миризмите им беше почти невъзможно, но незнайно защо му се стори, че премислят отговора му, сякаш крие тайни дълбочини. Светлина, възможно ли бе да си мислят, че той е свързан с Рога? Много добре знаеше къде е. Моарейн го беше отнесла в Бялата кула. Ала не смяташе да им го казва. В крайна сметка недоверието действаше двупосочно.
Местните не обръщаха на войниците повече внимание, отколкото един на друг, нито на флаг-генерала и бронирания й ескорт, но виж, Перин беше друга работа. Най-малкото — щом забележеха златистите му очи. Веднага разбираше, щом ги види някой. Бързото трепване на нечия женска глава, зяпването и втораченият поглед. Един мъж направо се спъна, залитна и падна на колене. Ококори се срещу него, а после се изправи и хукна; разбутваше хората по пътя си, като че ли уплашен, че Перин може да го подгони.
— Е, сигурно никога досега не е виждал жълти очи — подхвърли кисело Перин.
— Обичайни ли са за родния ви край? — попита флаг-генералът.
— Не бих казал, че са обичайни, но ще ви запозная с още един със същите.
Двамата с Мишима се спогледаха. Светлина, дано в Пророчествата да нямаше нищо за двама мъже с жълти очи. Цветовете пак се завих-риха и той пак ги отблъсна.
Флаг-генералът знаеше точно къде отива — към една каменна конюшня в южния край на града; но когато слезе в празния двор, не притича коняр да поеме юздите. До конюшнята имаше ограден с каменна стена навес за коне, но коне не се мяркаха. Тя подаде юздите на един от войниците си и се загледа към вратите на конюшнята. Само едната беше отворена. По миризмата й Перин реши, че се стяга като за битка.
— Правете каквото правя аз, милорд — каза тя. — И не казвайте нищо, освен ако не се наложи. Може да кажете нещо погрешно. Ако се наложи да говорите, говорете на мен. Дайте да се разбере, че говори те на мен.
Прозвуча доста злокобно, но той кимна. И започна да мисли как да открадне вилняка, ако нещата се объркат. Трябваше да разбере как се пази това място нощем. Балвер може би вече го беше научил. Дребният мъж като че ли успяваше да събере всякаква информация без усилие. Тръгна след Тилий, а Мишима остана навън с конете, явно облекчен, че не се налага да ги придружи. Какво означаваше това? И дали изобщо означаваше нещо? Сеанчанци. Само за няколко дни го бяха накарали да вижда скрити значения във всичко.
Каменният под на бившата конюшня беше изметен толкова добре, че да задоволи и най-придирчивата стопанка, нямаше коне, а силната миризма на нещо като мента потискаше утаилия се мирис на животни и сено за всеки нос освен може би този на Илиас. Яслите отпред бяха запълнени с дървени кошове, а отзад бяха махнати и бяха останали само дървените подпорни греди. Сега там се трудеха мъже и жени — едни със сита, чукала и хавани по масите, други разбъркваха с ръжени някакви корени в плоски тигани, поставени върху метални триножници над мангали с горящи въглени.
Един мършав младеж по риза изсипа издут ютен чувал в един от кошовете, след което се поклони на Тилий също толкова дълбоко като чиновника, водоравно на пода. Не се изправи, докато тя не заговори:
— Флаг-генерал Кирган. Искам да говоря с командващия тук, ако може. — Тонът й този път бе много по-различен, отколкото с чиновника, никаква заповедност нямаше в него.
— Както заповядате — отвърна мършавият.
Отново се поклони, също толкова дълбоко, след което заситни към стената вляво, почука нерешително на една врата и изчака разрешение да влезе. Когато излезе, отиде в другия край на бившата конюшня, без дори да погледне към Перин и Тилий. След няколко минути чакане Перин отвори уста, но Тилий направи гримаса и поклати глава и той я затвори и зачака. Чака повече от четвърт час и нетърпението му се усилваше с всяка секунда. Флаг-генералът миришеше на здраво търпение.