Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Но той не може да го направи — настоя Ланг.
— Смята, че може — оспори го Мартин. — Виж какво, той е достатъчно умен да схване, че в очите на американците Америка не може да бъде победена, не бива да бъде победена. Това просто не е приемливо. Виж какво стана с Виетнам. Ветераните се върнаха у дома и ги замеряха с боклуци. За Америка ужасяващият брой жертви, понесени от омразен враг, е вид загуба. Неприемлива загуба. Саддам може да загуби във всеки момент петдесет хиляди души. И това хич няма да го засегне. Чичо Сам обаче ще бъде засегнат. Ако Америка понесе такива загуби, ще бъде разтърсена до основи. Ще се търкалят глави, ще се съсипват кариери, ще падат правителства. Взаимните обвинения и самообвинения ще продължат в живота на цяло поколение.
— Но той не може да го направи — настоя Ланг.
— Смята, че може — отвърна Мартин.
— Бойните газове — промърмори Паксман.
— Може би. Между другото, дали въобще открихте какво означава онази фраза в прихванатия телефонен разговор?
Ланг погледна към Паксман. Отново Йерихон. Не биваше да се споменава за него.
— Не. Никой не е чувал за това. Никой не може да го разбере.
— Може да се окаже важно, Стив. Нещо друго… не и газ.
— Тери — рече Ланг търпеливо, — след по-малко от двайсет дни Америка, заедно с нас, с французите, италианците, саудитците и други, ще хвърлят срещу Саддам Хюсейн най-голямата въздушна армада, която светът е виждал. Толкова огнева мощ че след още двайсет дни ще надхвърли тонажа на всички бомби, пуснати през Втората световна война. Генералите в Рияд са много заети. Не можем просто да отидем и да кажем: „Задръжте всичко, момчета, има една фраза в прихванат телефонен разговор, която не можем да разберем.“ Да приемем нещата такива, каквито са — това е бил просто превъзбуден човек, който е призовал по телефона Бога на тяхна страна.
— В това няма нищо странно, Тери — добави Паксман. — Открай време хората, тръгнали на война, са твърдели, че Бог е на тяхна страна. Това е всичко.
— Другият човек казва на нашия да млъкне и да затваря — напомни им Мартин.
— Значи е бил зает и раздразнителен.
— Той го нарича курвенски син.
— Не го обича особено.
— Може би.
— Тери, моля те, остави тази работа. Това е просто някаква фраза. Става дума за бойните газове. Той на това разчита. С всичко останало от анализа ти сме съгласни.
Мартин си тръгна пръв, двамата разузнавачи го последваха двайсетина минути по-късно. Завити в палтата си и с вдигнати яки, те слязоха на тротоара да потърсят такси.
— Знаеш ли — рече Ланг, — той е умно момче и много ми харесва. Но е и ужасна стара мома. Чувал си за частния му живот, нали?
Мина такси, празно, но без светлини. Време за чай. Ланг изруга по негов адрес.
— Да, разбира се, момчетата от Кутията го проучиха.
Кутията, или Кутия 500, е жаргонното название на Службата за сигурност, МИ-5. Някога, много отдавна, адресът на МИ-5 е бил ПК 500, Лондон.
— Е, тогава разбираш, нали — каза Ланг.
— Стив, аз наистина не смятам, че това има нещо общо.
Ланг спря и се обърна към подчинения си.
— Саймън, повярвай ми. Втълпил си е нещо и само ни губи времето. Послушай съвета ми. Просто забрави професора.
— Ще бъде химическа война, господин президент.
Три дни след Нова година празненствата в Белия дом отдавна бяха отзвучали. Цялото Западно крило, сърцето на американската администрация, дейно бръмчеше.
Джордж Буш седеше на огромното си бюро под герба на Съединените американски щати, в тихия Овален кабинет. Беше с гръб към високите тесни прозорци със светлозелени стъкла, дебели повече от дванайсет сантиметра, през които не можеше да проникне куршум.
Срещу него седеше генерал Брент Скоукрофт, съветник на президента по националната сигурност.
Президентът сведе поглед към обобщението на анализите, което току-що му представиха.
— Всички ли са съгласни с това? — поиска да знае той.
— Да, господин президент. Онова, което преди малко получихме от Лондон, говори, че и техните хора са напълно съгласни с нашите. Саддам Хюсейн няма да се изтегли от Кувейт, освен ако не му се даде „сламка“, за която да се хване, нещо с което да запази достойнството си, а ние ще се погрижим да не го получи.
Колкото до останалото, той ще разчита на масирани атаки с бойни отровни газове срещу коалиционните сили на сушата преди или по време на преминаването през границата.