20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Кардиналът я изслуша и нито един мускул на лицето му не издаде впечатлението, което му направиха тия думи; през цялото време усмивката му остана все същата, изкуствена и ласкателна. Когато кралицата свърши, той каза с мекия си като коприна глас:
— Всемилостива господарке, мислите ли, че Франция, както се вълнува и кипи сега, може да бъде спасително пристанище за един детрониран крал? Короната не се държи вече здраво върху главата на краля Луи XIV, как ще издържи една двойна тежест?
— Тая тежест не беше много голяма, що се отнася до мене — прекъсна го кралицата с тъжна усмивка. — Аз не искам за мъжа ми да се направи повече, отколкото за мене. Както виждате, ние сме много скромни владетели, господине.
— О, вие, всемилостива господарке — побърза да каже кардиналът, за да пресече настъпващите обяснения, — вие сте друго нещо, дъщеря на Анри IV, на тоя велик, възвишен крал …
— Което впрочем не ви пречи да откажете гостоприемство на зет му, нали, господине? А все пак би трябвало да си спомните, че тоя велик, възвишен крал, изгонен в миналото, както ще бъде изгонен моят мъж, поиска помощ от Англия и че Англия му помогна; а пък кралица Елизабет не му беше племенница.
— Peccato!1 — каза Мазарини, като се мъчеше да се изплъзне от тая тъй проста логика. — Ваше величество не ме разбира и съди зле за намеренията ми. А то е, защото се обяснявам зле на френски.
— Говорете на италиански, господине; кралица Мария Медичи, нашата майка, ни научи на тоя език, преди кардиналът, вашият предшественик, да я изпрати да умре в изгнание. Ако е останало нещо от тоя велик, възвишен крал Анри, за когото говорехте преди малко, той трябва да се учуди доста от това толкова голямо преклонение пред него при такова безсърдечие към семейството му.
Потта се стичаше на едри капки по челото на Мазарини.
— Напротив, това преклонение е толкова голямо и толкова истинско, всемилостива господарке — продължи Мазарини, като не се възползува от предложението на кралицата да промени езика, — че ако крал Чарлз I — да го пази бог от всяко нещастие! — дойдеше във Франция, аз бих му предложил моя дом, моя собствен дом. Но уви, това би било не много сигурно убежище. Някой ден народът ще изгори тоя дом, както изгори дома на маршал д’Анкр2. Клетият Кончино Кончини! Той искаше само благото на Франция.
— Да, ваше високопреосвещенство, като вас — иронично забеляза кралицата.
Мазарини се престори, че не разбра двусмислието на казаното от него, и продължи да оплаква участта на Кончино Кончини.
——
1 Peccato (итал.) — виновен.
2 Кончини се наричал маршал д’Анкр. Б. пр.
— Но най-после, ваше високопреосвещенство — нетърпеливо каза кралицата, — какво ще ми отговорите?
— Всемилостива господарке — извика Мазарини, все повече и повече разчувствуван, –, всемилостива господарке, ваше величество ще позволи ли да ви дам един съвет? Разбира се, преди да извърша тая дързост, аз падам в краката на ваше величество, готов да направя всичко, което ще ви достави удоволствие.
— Говорете, господине — отвърна кралицата. — Съветът на такъв мъдър човек като вас ще бъде несъмнено добър.
— Повярвайте ми, всемилостива господарке, кралят трябва да се защищава докрай.
— Той така и направи, господине, и последното сражение, което ще даде на неприятелите си със значително по-слаби средства от тях, доказва, че той не смята да се предаде без бой. Но все пак ако бъде победен?
— Е добре, всемилостива господарке, в такъв случай моят съвет е — аз зная, че е дързост от моя страна да давам съвет на ваше величество, — но моят съвет е, че кралят не трябва да напуска кралството си. Отсъствуващите крале се забравят бързо: ако той се прехвърли във Франция, каузата му е загубена.
— Но тогава — каза кралицата, — ако това е вашето мнение и ако наистина съчувствувате на мъжа ми, помогнете му с хора и с пари. Аз не мога да му помогна вече с нищо, продадох за това и последния си диамант. Не ми остава нищо, вие знаете това, знаете го по-добре от всеки друг, господине. Ако ми беше останала някаква скъпоценност, щях да си купя с нея дърва тая зима, за да не мръзнем с дъщеря ми.
— Ах, всемилостива господарке, ваше величество не знае какво иска от мене. Един крал, който прибягва към чужди войски, за да си върне трона, признава по тоя начин, че не търси вече поддръжка в любовта на поданиците си.
— На въпроса, господин кардинал — рече кралицата, която изгуби търпение да следи тоя остър ум в лабиринта от думи, в който той сам се обърка, — на въпроса, отговорете ми да или не: ако кралят остане в Англия, ще му изпратите ли помощ? Ако дойде във Франция, ще му дадете ли гостоприемство?