20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Съюзници! — каза кралицата и поклати глава.
— Всемилостива господарке — отговори лорд Уинтър, — ако мога да намеря отново старите си приятели от едно време, отговарям за всичко.
— Тогава да вървим, милорде — каза кралицата със съмнение, присъщо на хората, които дълго време са били нещастни, — да вървим и господ да ви чуе!
Кралицата се качи в каретата си, а лорд Уинтър, на кон, последван от двама лакеи, тръгна успоредно с каретата.
IX. ПИСМОТО НА КРОМУЕЛ
В същата минута, когато кралица Анриет напускаше Кармелитския манастир, за да отиде в Пале Роял, един конник слезе от коня си пред вратата на тоя кралски дворец и каза на часовоя, че има да съобщи нещо важно на кардинал Мазарини.
Кардиналът се страхуваше често, но още по-често имаше нужда от съвети и сведения и затова достъпът при него не беше труден. Истинското затруднение започваше не на първата врата, дори и втората се минаваше лесно; но на третата, освен караула и портиерите, бдеше верният БернУен, цербер, когото никаква дума не можеше да склони, Никакво клонче, дори и златно, не можеше да омагьоса.
И така на третата врата трябваше да се подложи на същински разпит всеки, който молеше или искаше да получи аудиенция.
Конникът върза коня си за желязната ограда на двора, изкачи се по главната стълба, обърна се към караулите в първата зала и запита:
— Господин кардиналът Мазарини?
— Вървете нататък — отговориха караулите, без да го поглеждат, наведени кой над картите, кой над заровете, и доволни от случая да покажат, че нямат нищо общо с лакейските задължения.
Непознатият влезе във втората зала. Тя се пазеше от мускетари и портиери. Непознатият повтори въпроса си.
— Имате ли писмо за получаване на аудиенция? — запита един портиер, като се приближи до него.
— Имам, но не от кардинал Мазарини.
— Влезте и попитайте за господин Бернуен. И портиерът отвори вратата на третата стая. Случайно ли или това беше обикновеното му място, Бернуен стоеше прав зад тая врата и беше чул всичко.
— Аз съм този, когото търсите, господине — каза той. — От кого имате писмо до негово високопреосвещенство?
— От генерал Оливър Кромуел — отговори новодошлият. — Бъдете така любезен да кажете това име на негово високопреосвещенство и да го попитате дали може да ме приеме или не.
Той стоеше с мрачен и горд вид, присъщ на пуританите,;
Бернуен изгледа изпитателно младежа от главата до краката, а след това влезе в кабинета на кардинала и му предаде думите на пратеника.
— Човек с писмо от Оливър Кромуел? — каза Мазарини. — А как изглежда?
— Истински .англичанин, ваше високопреосвещенство, руса, червеникава коса, по-скоро червеникава, отколкото руса; сиво-сини очи, по-скоро сиви, отколкото сини; останалото — гордост и непреклонност.
— Нека даде писмото си.
— Негово високопреосвещенство иска писмото — каза Бернуен, след като се върна от кабинета в залата.
— Негово високопреосвещенство няма да види писмото без приносителя — отговори младежът. — Но за да се убедите, че наистина нося писмо, вижте, ето го.
Бернуен погледна печата; като видя, че писмото е наистина от генерал Оливър Кромуел, той се обърна, за да отиде отново при Мазарини.
— Прибавете — каза младежът, — че не съм обикновен писмоносец, а извънреден пратеник.
Бернуен влезе в кабинета и след няколко секунди се върна.
— Влезте, господине — каза той, като държеше вратата
отворена.
Мазарини имаше нужда от всички тия влизания и излизания, за да се съвземе от вълнението, предизвикано от известието за това писмо; но колкото и да беше проницателен, той не можеше да се досети кое беше накарало Кромуел да влезе във връзка с него.
Младежът се появи върху прага на кабинета му; в едната си ръка държеше шапката, а в другата — писмото.
Мазарини стана.
— Господине — каза той, — вие имате едно акредитивно писмо за мене, нали?
— Ето го, ваше високопреосвещенство — отговори младежът.
Мазарини взе писмото, разпечата го и прочете:
„Господин Мордаунт, един от секретарите ми, ще връчи това препоръчително писмо на негово високопреосвещенство кардинал Мазарини, в Париж; освен това той носи второ, поверително писмо за негово високопреосвещенство.Оливър Кромуел“
— Много добре, господин Мордаунт — каза Мазарини, — дайте ми това второ писмо и седнете.
Младежът извади от джоба си второто писмо, подаде го на кардинала и седна.
Обаче потънал в мисли, кардиналът взе писмото и го завъртя в ръцете си, без да го разпечатва; но за да отклони вниманието на пратеника, започна да го разпитва според обичая си, напълно убеден от опит, че малцина ще успеят да скрият нещо от него, когато ги разпитва и гледа едновременно.