20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Вие, господин Мордаунт — каза той, — сте много млад за трудната роля на посланик, в която понякога претърпяват неуспех дори най-старите дипломати.
— Ваше високопреосвещенство, аз съм на двадесет и
три години; но ваше високопреосвещенство се лъже, като ми казва, че съм млад. Аз съм по-възрастен от него, макар че не притежавам неговата мъдрост.
— Как така, господине? — попита Мазарини. — Не ви разбирам.
— Аз казвам, ваше високопреосвещенство, че годините на страданията трябва да се смятат двойни, а аз страдам от двадесет години.
— А, да, разбирам — каза Мазарини, — липса на богатство; вие сте беден, нали?
И прибави мислено:
„Тия английски революционери са кръгли голтаци и селяндури“.
— Ваше високопреосвещенство, един ден аз трябваше да получа богатство от шест милиона; но ми го отнеха.
— Значи вие не сте човек от народа? — попита Мазарини учудено.
— Ако носех титлата си, щях да бъда лорд; ако носех името си, щяхте да чуете едно от най-прочутите имена на Англия.
— Значи как се казвате? — попита Мазарини.
— Казвам се господин Мордаунт — отговори младежът и се поклони.
Мазарини разбра, че пратеникът на Кромуел желае да запази инкогнитото си.
Той помълча около една минута, като го гледаше с още по-голямо внимание, отколкото в началото.
Младежът стоеше невъзмутим.
„Дявол да ги вземе тия пуритани! — каза си съвсем ниско Мазарини. — Те са сякаш издялани от мрамор“.
И прибави високо:
— Но вие имате роднини, нали?
— Да, имам един, ваше високопреосвещенство.
— Тогава той ви помага, а?
— Три пъти ходих при него да моля за помощ и трите пъти той заповяда на слугите си да ме изгонят.
— О, боже мой, драги ми господин Мордаунт — каза Мазарини, като се надяваше с престореното си състрадание Да въвлече младежа в някоя клопка, — боже мой, колко ме заинтересува вашият разказ! Значи вие не знаете произхода си?
— Зная го едва отскоро.
— А до момента, когато го узнахте? ….
— Смятах се за подхвърлено дете.
— Тогава вие не сте виждали никога майка си?
— Да, виждал съм я, ваше високопреосвещенство; кога то бях дете, тя дойде три пъти при дойката ми; спомням си последното и посещение, като че ли беше вчера.
— Вие имате добра памет — рече Мазарини.
— О, да, ваше високопреосвещенство — каза младежът с такъв особен тон, че кардиналът усети как тръпки полазиха по гърба му.
— А кой ви възпитаваше? — попита Мазарини.
— Една френска дойка, която ме изгони, когато станах на пет години, защото никой не й плащаше вече. При това ми каза името на роднината, за когото майка ми й говорела често.
— Какво стана след това с вас?
— Тъй като плачех и просех по главните пътища, един пастор от Кингстън ме прибра, възпита ме в калвинистката религия, предаде ми всичките си знания и ми помогна да търся семейството си.
— И тия търсения?
— Бяха безплодни; случаят извърши всичко.
— Вие открихте какво е станало с майка ви?
— Аз узнах, че е била убита от същия тоя роднина с помощта на четирима негови приятели, но аз знаех вече, че кралят Чарлз I ми е отнел благородническата титла и всичките ми имоти.
— А, сега разбирам защо служите на господин Кромуел. Вие мразите краля.
— Да, ваше високопреосвещенство, мразя го! Мазарини видя с учудване дяволския израз, с който младежът изрече тия думи: обикновените лица почервеняват от кръв, а неговото лице се оцвети от злъч и стана смъртно бледо.
— Вашата история е ужасна, господин Мордаунт, и ме трогна дълбоко; но за ваше щастие. вие служите на всемогъщ господар. Той трябва да ви помогне в търсенията ви. Ние, имащите власт, имаме толкова много средства да се доберем до истината!
— Ваше високопреосвещенство, на доброто породисто
куче е достатъчно да се покаже най-малката следа, за да намери онова, което е нужно.
— А не искате ли да поговоря с тоя ваш роднина? — попита Мазарини, като искаше да се сдобие с приятел при Кромуел.
— Благодаря ви, ваше високопреосвещенство, аз ще му говоря сам.
— Но вие казахте, че той се е отнесъл зле с вас?
— При следната среща той ще се отнесе добре.
— Значи имате средство да го смекчите?
— Имам средство да го накарам да се страхува от мене.
Мазарини гледаше младежа, но светкавицата в очите му го накара да наведе глава; като не знаеше как да продължи тоя разговор, той разпечата писмото на Кромуел.
Полекалека очите на младежа потъмняха и станаха стъклени както винаги, и той изпадна в дълбока замисленост. След като прочете първите редове, Мазарини се реши да погледне крадешката дали Мордаунт не следи израза на лицето му; но виждайки равнодушието му, сви едва забележимо рамене и промърмори: