20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Мордаунт се поклони.
— Това не е всичко, господине — продължи Мазарини, — вашите лични приключения ме трогнаха живо; освен това писмото на господин Кромуел ви прави в очите ми важен като посланик. И така, повтарям въпроса си: какво мога да направя за вас?
Мордаунт помисли малко и след явно колебание се приготви да заговори, но в тая минута влезе бързо Бернуен, наведе се към ухото на кардинала и му каза съвсем тихо:
— Ваше високопреосвещенство, в тоя момент в Пале Роял влиза кралица Анриет, придружена от един английски благородник.
Мазарини подскочи в креслото си; това не се изплъзна от младежа и го накара да подтисне признанието, което сигурно щеше да направи.
— Господине — каза кардиналът, — вие чухте, нали? Определих ви Булон, защото мисля, че за вас всички градове на Франция са еднакви; ако предпочитате друг, кажете; но вие ще разберете лесно, че тъй като съм подложен на различни въздействия, от които се изплъзвам само чрез предпазване, аз желая никой да не знае за присъствието ви в Париж.
— Ще замина, ваше високопреосвещенство — рече Мордаунт и направи няколко крачки към вратата, откъдето беше влязъл.
— Не, не оттам, господине, моля! — живо извика кардиналът. — Бъдете тъй любезен да минете през тая галерия, която ще ви изведе в преддверието. Желая да не ви видят, когато излизате, нашето свиждане трябва да остане в тайна.
Мордаунт тръгна след Бернуен, който го преведе през съседната зала и го предаде на един лакей, като му посочи една изходна врата.
След това Бернуен побърза да се върне при господаря си, за да въведе при него кралица Анриет, която минаваше вече през стъклената галерия.
X. МАЗАРИНИ И КРАЛИЦА АНРИЕТ
Кардиналът стана и побърза да посрещне английската кралица. Той стигна при нея насред галерията, която се намираше до кабинета му.
Мазарини оказваше толкова по-голямо уважение на тая кралица без свита и без накити, тъй като сам не можеше да не се укори за съперничеството и безсърдечието си към нея.
Но молителите знаят да придават на лицето си всякакъв израз и дъщерята на Анри IV се усмихваше, като вървеше към човека, когото мразеше и презираше.
„А, какво кротко лице, — си помисли Мазарини. — Дали не идва да ми иска пари назаем?“
И той хвърли безпокоен поглед върху капака на железния си сандък; дори обърна навътре великолепния диамант на пръстена си, чийто блясък привличаше погледите върху ръката му, бяла и хубава. За нещастие тоя пръстен нямаше свойството на — пръстена на Гигес1. който правеше господаря си невидим, когато той го обръщаше.
А в тая минута Мазарини имаше голямо желание да стане невидим, защото се досещаше, че кралица Анриет е дошла с молба при него. Щом една кралица, с която се беше отнесъл толкова зле, идваше усмихната, а не със заплаха на уста, тя идваше като молителка.
— Господин кардинал — каза височайшата посетителка, — аз мислех да поговоря най-напред с кралицата, сестра ми, за работата, която ме доведе при вас, но после реших, че политиката е по-скоро мъжка работа.
— Всемилостива господарке — отвърна Мазарини, — повярвайте ми, аз съм силно смутен от това ласкателно внимание на ваше величество.
„Той е прекалено любезен — помисли си кралицата. — Нима се е досетил?“
——
1 Гигес — според гръцките предания бил млад лидийски овчар и с помощта на златния си вълшебен пръстен, който го правел невидим, превзел кралския трон. — Б. пр.
Те влязоха в кабинета. Кардиналът покани кралицата да седне и когато тя се настани в креслото, той каза:
— Дайте заповедите си на най-почтителния от вашите слуги.
— Уви, господине — възрази кралицата, — аз отвикнах да давам заповеди и се научих на молби. Дойдох да моля и ще бъда много щастлива, ако изпълните молбата ми.
— Слушам ви, всемилостива господарке — каза Мазарини.
— Господин кардинал, става дума за войната, която моят съпруг, кралят, води срещу своите разбунтували се поданици. Вие не знаете може би, че в Англия се бият — прибави кралицата с тъжна усмивка — и че скоро войната ще добие още по-решителен характер.
— Не зная нищо, всемилостива господарке — рече кардиналът и придружи думите си с леко свиване на раменете. — Уви, нашите собствени войни поглъщат съвсем времето и вниманието на един неспособен и слаб министър като мене.
— В такъв случай, господин кардинал, мога да ви съобщя, че Чарлз I, моят съпруг, е в навечерието на едно решително сражение. В случай на неуспех… (Мазарини се раздвижи) трябва да се предвиди всичко — продължи кралицата. — В случАи на неуспех той желае да се оттегли във Франция и да живее тук като частно лице. Какво ще кажете на това?