Войната на близнаците

По пътя имаха само един по-вълнуващ момент, додето ги спускаха по някакъв тесен скалист тунел, прокопан право надолу в недрата на планината. Устройството се наричаше "повдиган", както обясни Гнимш. ("Не е ли по-правилно да се нарича повдиган, ако издигаш разни неща с него?" — поинтересува се Тас, но гномчето не му обърна внимание.) Тъй като едва ли щеше да надделее в този спор, кендерът реши да не си губи времето в униние, а да прекара пътешествието надолу по възможно най-приятния начин, макар на места клатушкащата се дървена конструкция — задвижвана от мускулести джуджета, дърпащи дебелите дълги въжета — неведнъж да се блъскаше в стените на тунела и с това да предизвикваше истинска паника сред пътниците си.

Последното се оказа изключително забавно, особено когато стражите им най-сетне закрещяха пиперливи джуджешки ругатни и заразмахваха юмруци към онези, които ги спускаха.

Колкото до гномчето, Гнимш тутакси бе изпаднал в състояние на невероятна възбуда. Той извади отнякъде парче въглен, зае една от кърпичките на Тас и като се просна на пода, започна да рисува плановете на Нов подобрен повдигач.

— Макарикабелипара — мърмореше си под нос щастливо и драскаше скицата на нещо, което кендерът можеше да оприличи единствено на огромен омар, принуден да се придвижва на колелца. — Горедолугоредолу. Кой-етаж? Молянеотваряйтевратата. Капацитеттридесетидве. Засяда? Сигнализация! Камбанасвиркатръба.

Когато най-сетне се добраха до долу, Тас се опита да запомни накъде се насочват (тъй че ако успееха да избягат, да може да се ориентира и без карта). В същото време гномчето се бе лепнало за него и развълнувано му разясняваше детайлите върху кърпичката.

— Да, Гнимш, колко интересно наистина — каза Тас, без да проявява особено задълбочен интерес, защото точно в този момент сърцето му потъваше дори по-дълбоко

от мястото, на което бяха попаднали. — Успокояваща музика от тръба в ъгъла? Да, Гнимш, прекрасна идея.

Стражите ги сръчкаха да вървят напред и това даде възможност на кендера окончателно да довърши трагичната ситуация с една дълбока въздишка. Не само; че мястото изглеждаше поне толкова скучно, колкото и самата Бездна, но и на всичко отгоре към това се прибавяха всички предимства на поразително неприятната миризма. По стените се редуваха редици големи и грубо издялани в скалата затворнически килии. Тъмнината разпръскваха факли, които одимяваха допълнително и без друго зловонния въздух, а самите килии бяха претъпкани едва ли не до тавана с джуджета.

Докато крачеха по тясната пътечка между стените, Тас се оглеждаше все по-объркано. Тези джуджета никак не приличаха на престъпници. Сред тях имаше както мъже, така и жени, а също и деца — всичките напъхани на едно място. Някои се свиваха под мърляви одеяла или просто седяха отпуснато върху разклатени столове и се взираха намръщено иззад решетките.