Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Никога няма да го намразя — каза и се обърна към Халифа. Знаеше, че не трябва да говори с него, но не можа да се сдържи. — Никога. Каквото и да ми говориш. Той е добър човек. Никой никога не ме е обичал, само той. — Усмивката му стана по-широка. — Обичам го. Винаги ще съм до него. Никога няма да го предам.
Момчето погледна надолу със светнали от обич и невинност очи — и в този момент палатката се раздра с оглушителен взрив. Момчето падна на колене, половината му глава отхвръкна и по раменете му потекоха мозък и кръв. Остана така секунда, залюля се все още с усмивка на окървавената уста, след което се стовари право върху Халифа и го събори на пода. Отгоре засвистяха още куршуми, забиха се в крайниците и тялото на момчето, тялото му подскачаше като марионетка, преди накрая хеликоптерите да насочат оръжията си в друга посока и тялото да застине неподвижно със сгърчени пръсти, които сякаш се опитваха да се задържат на ръба на пропаст.
В първия момент Халифа беше твърде зашеметен, за да помръдне. След това много бавно и предпазливо отмести трупа от себе си и се изправи. Покривът на палатката представляваше накъсани ленти от брезент, по пясъчния под зееха кратери от куршуми. Ако момчето не беше паднало отгоре му, щяха да го убият, в това нямаше съмнение. Наведе се и макар да знаеше, че е безполезно, опипа пулса му, след което затвори очите му.
— Той не те заслужаваше — прошепна.
Пламъците бяха подхванали задната част на палатката и вътрешността й се изпълваше с дим. Халифа се разкашля, вдигна полите на пропитата си с кръв роба и взе автомата на момчето. Хвърли последен поглед към пронизания от куршуми труп, отметна покривалото и излезе.
Лагерът гореше. Навсякъде бушуваха огнени езици и се стелеше дим. Неясни фигури се мержелееха в черната мъгла, някои тичаха, други лежаха безжизнени на земята. Три хеликоптера висяха над лагера и го обсипваха с огън. Един варел с нафта избухна. Взривът беше оглушителен.
Халифа се огледа за секунда и се втурна да бяга. Не беше изминал и трийсет метра, когато откос отдясно го накара да се хвърли зад един сандък. Надигна се и залегна отново, когато две фигури в камуфлажни униформи изникнаха точно пред него, и двете с противогази. Помисли си, че са го видели. След това първата даде някакъв сигнал на втората и изчезнаха обратно в ада. Халифа преброи до три, стана и отново затича.
Мина покрай няколко горящи варела, прескочи един димящ труп и вдигна глава, за да види къде са хеликоптерите. Един от хората на Саиф ал-Таар излезе от дима, залитна и се строполи на земята, притиснал корема си с ръце. Халифа коленичило него и изкрещя:
— Саиф ал-Таар! Къде е Саиф ал-Таар?
Мъжът го погледна. От ъглите на устата му излизаха кървави мехурчета.
— Моля те! — извика Халифа. — Кажи ми къде е Саиф ал-Таар?
Устните на мъжа мърдаха, но от тях не излизаше никакъв звук. Едната му ръка се вкопчи в ризата на Халифа и я изцапа с кръв. Халифа хвана ръката и я стисна.
— Кажи ми! Моля те! Къде е?
Мъжът го изгледа неразбиращо. След това с върховно усилие издърпа ръката си и посочи зад себе си, към изкопа.
— Скалата! — Давеше се в кръв. — Скалата!
И умря.
Халифа прошепна една бърза молитва, стана и се затича сляп и глух за всичко останало. Стигна до ръба на кратера, хвърли се зад някакви бали слама и заоглежда трескаво скалата отляво.
— Къде си, братко? — изсъска. — Къде си?
Отначало не го видя. Твърде много хора, твърде много объркване. След това, точно когато започваше да се отчайва, пелената от дим за миг се разкъса и той забеляза една малка фигура, клекнала в основата на скалата, и дебел кабел, който излизаше от кутията в краката й и изчезваше в кратера. Беше на сто метра от него, но нямаше съмнение кой е. Нито какво прави.
— Падна ли ми? — изкрещя Халифа.
Затича натам. Нещо вляво помръдна, той се извърна, стреля и една фигура в черна роба падна по гръб върху купчина щитове. Друга фигура се подаде иззад един дървен сандък и Халифа отново стреля, куршумите се забиха в гърдите на мъжа. Разполагаше със секунди. Секунди.
Навлезе в плътна пелена от дим и всичко потъмня. Препъваше се, залиташе, но някак успяваше да продължи, останал без дъх, без дори да знае дали все още тича в правилната посока. Димът не се разсейваше и не се разсейваше и тъкмо когато вече се чудеше дали някога ще се измъкне от него, той изчезна, също толкова внезапно, колкото се беше появил. И там, само на няколко метра, под огромната скала стоеше Саиф ал-Таар, с пръст върху бутона на детонатора, готов да унищожи останките от армията на Камбиз. Халифа се засили, скочи и блъсна брат си в скалата.