Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Не мога да разбера как можеш дори да си помислиш да живееш в пустошта, Джен. Тук няма нищо друго, освен гола земя и небе.
Джени се обърна и очите й се разшириха от учудване.
— Няма нищо, освен земя и небе? Да не си откачила? Погледни цветовете, виж как трепти хоризонта и как тревата се полюшва като разтопено сребро.
Даян остана доволна от реакцията й. Знаеше, че Джени няма да устои и ще защити първичната красота на този край.
— Предполагам, че природата тук има някакъв суров чар — каза равнодушно, — но тези открити пространства ми действат клаустрофобично.
— Говориш безсмислици, Даян.
Даян се усмихна.
— Не съвсем. Помисли, Джен. Тук има хиляди километри без следа от човешко присъствие и в средата на тази пустош живеят шепа хора, скупчени на едно място. Ето откъде идва клаустрофобията.
— Продължавай.
Даян хвърли бегъл поглед към Джени. Видя, че е разбрала гледната й точка, но нямаше нищо лошо да поразсъждава още малко над това.
— Тези хора живеят и работят в малки затворени общества. Поддържат връзка помежду си чрез радиостанцията и от време на време се срещат на местните танцови забави, конни надбягвания, пикници и партита. Винаги едни и същи физиономии, едни и същи теми за разговор и едни и същи съперничества.
— Тези неща са еднакви навсякъде — прекъсна я Джени.
— Не съвсем. Сидни е голям град, с много хора, които не се познават. Там е по-лесно да смениш жилището си, да започнеш нова работа и да завържеш нови приятелства. Има толкава много неща, които можеш да правиш, скуката не се усеща толкова силно. Тук няма нищо друго, освен земя и овце. Изолираността събира хората заедно, защото имат нужда от общуване, то пък води до клюки и подклажда старо съперничество. Почти невъзможно е да избягаш от това. Хората много рядко напускат мястото, където живеят — особено фермерите. Те знаят и най-малките подробности един за друг, защото се женят помежду си, а и клюките бързо се разнасят. Отношенията им рядко се променят. Ако си създадеш един враг, значи си създала още поне дузина.
Джени зяпаше през прозореца.
— Даян, мисля, че преувеличаваш. Тук има предостатъчно място за всички и ако човек иска, може никога да не напусне дома си.
— Е да, така е, но този дом е населен с хора, които имат определени отношения помежду си, имат си техните съперничества и неприязън. Какво става, когато не се разбираш с тях? Когато маниерите им ти се струват селяндурски, а навиците им ти действат отблъскващо? Почти сигурно е, че ще се виждаш с тях поне веднъж седмично. Няма начин да го избегнеш — те живеят и работят в твоя имот и са част от малобройното общество, изграждащо една ферма.
Джени замълча продължително, после се обърна към приятелката си.
— Знам каква е целта ти и разбирам, че искаш да ми помогнеш. Обаче това е нещо, с което трябва да се справя сама, Даян. Затова по-добре се откажи.
Двигателят на Тревър започна да вие, когато Даян превключи скоростите, за да изкачи един стръмен баир.
— Какво стана между теб и Брет?
— Нищо.
— Не ми ги пробутвай тия! Видях ви как се гледахте един друг. Между вас определено прехвърчаха искри.
— В такъв случай и ти си сляпа като мен — каза троснато Джени. — Брет може и да е обаятелен ухажор, но двамата с Чарли са излезли от един калъп — гледат само как да те използват.
— Какво общо има Чарли с тази история?
— Нищо или почти нищо. Той е приятен събеседник — това е всичко, но неговият чар не може да прикрие факта, че се стреми да се добере до Чаринга. Същото се отнася и за Брет.
Даян се намръщи.
— От къде си сигурна, че той преследва Чаринга?
— Сигурна съм, защото той сам го каза по един или друг начин — отговори Джени, като едва си поемаше дъх от негодувание. — Откакто съм пристигнала, само това го интересува. Непрекъснато ми досажда, за да разбере какви са плановете ми, ходи по петите ми и се опитва да ме убеди да не я продавам.
— Мисля, че го съдиш прекалено строго, Джен. Видя ми се доста искрен и очевидно ти означаваш много за него.
— Хм. Толкова много го интересувам, че след като ми наговори куп сладки приказки е прекарал нощта с Лорейн.
Даян така се развълнува, че почти изгуби контрол над караваната и тя потъна в един много дълбок коловоз.
— Абсолютно сигурна ли си в това?
— Тази сутрин я видях как излиза от бунгалото му. Тя с огромно задоволство ми съобщи, че са прекарали особено бурна нощ заедно, а видът й показваше, че не лъже. — Гласът на Джени трепереше от яд.