Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Погледът й се плъзна през двора към бунгалото на надзирателя, където Скуайърс бяха настанили Брет. Тя се запита дали е тръгнал към Чаринга или още е някъде в Караджонг. После мярна някаква фигура, която се размърда в сянката около бунгалото и надеждата й угасна.
Това беше Лорейн. Промъкваше се през вратата с обувки в ръка, косата й бе сплъстена, а гримът около очите й се бе размазал.
Джени не беше забелязала, че се е отдалечила от верандата, докато не се намери по средата на двора. „Не трябва да си правя прибързани заключения — опита се да си внуши сама на себе си. — Лорейн най-вероятно е била с надзирателя, може дори да е прекарала нощта в някоя от каруците, зад бунгалата на стригачите, може и да е било само игра на светлината.“
— Добър ден. Забавата беше великолепна, а? — Лорейн подскачаше на един крак, докато се опитваше да обуе обувките си. Опита се да оправи разбърканата си коса, но накрая се отказа и се усмихна лукаво. — Не чакай Брет да се появи много рано в Чаринга. Тази нощ не му остана много време за сън — намигна тя. — Знаеш какво имам предвид.
Джени се задъха и пъхна юмруци в джобовете си, за да не се изкуши да хване Лорейн за мръсната коса и да я оскубе. Нямаше да позволи на тази уличница да се радва на мъката й.
— Нямам представа за какво говориш — отвърна надменно. — И какво си правила в бунгалото на надзирателя? Прекрачваш всякакви морални граници.
Лорейн се разсмя.
— Боже, боже. Говориш точно като стария ми учител. — Изражението й стана злобно и тя размаха срещу Джени кървавочервения си нокът. — Виж какво, госпожо Знатна и Велика, тази къща не е твоя и ще ходя, където си искам. — Тя тръсна глава и си тръгна, като се смееше предизвикателно. — Брет ми каза, че мога да спя при него — така че защо не отидеш да се разправяш с него?
Джени я изгледа как се качи на раздрънканата си кола и потегли, като изфорсира двигателя, преди да завие зад къщата. Тя изкачи тичешком стълбището и тресна вратата на стаята зад гърба си.
— Даян, ставай! Заминаваме.
Даян се надигна сънена, с размазан грим и разрошена коса, която закриваше лицето й.
— Какво става? — замънка тя.
Джени започна да опакова багажа си с невероятна бързина.
— Този проклет, проклет мъж — ругаеше тя, опитвайки се да не се разплаче. — Никога няма да се сетиш какво направи.
Даян се прозя и се протегна.
— Не бих могла дори да се опитам. Не може ли поне да изпием по чаша кафе преди тръгване? — замрънка тя. — В устата ми горчи ужасно.
— Не, не може — просъска Джени. — Колкото по-скоро се прибера в Чаринга, толкова по-добре. Проявих се като пълна глупачка. Време е да дочета дневниците и после се връщам в Сидни.
Тя затръшна чекмеджето и натъпка бельото си в чантата.
— Лорейн е добре дошла при Брет, а Скуайърс е добре дошъл в Чаринга — каза тя грубо. — А ти — обърна се тя към кученцето — ще трябва да свикнеш с уличните лампи.
Глава 16
Даян караше мълчаливо към Чаринга. Джени очевидно не бе в настроение да разговаря, а тя знаеше от опит, че трябва да я остави на мира и да не я закача известно време. Накрая сама щеше да си каже всичко — винаги ставаше така. Все пак беше потискащо да не знае какво се е случило с Джени, а липсата на кафе и достатъчно сън утежняваха чакането още повече.
Даян хвана здраво кормилото, докато се опитваше да следва едва забележимото трасе и съжали, че е напуснала Сидни. Не че не можеше да оцени примитивната красота на този край — призна тя, докато наблюдаваше безметежното кръжене на един самотен ястреб над обраслата с храсталаци местност — но беше свикнала с асфалтираните пътища, магазините и съседите, които живееха до нейната врата, а не на стотици километри от дома й.
Запали си цигара и погледна Джени, която не откъсваше очи от прозореца. Само да можеше да й обясни защо си тръгнаха така скорострелно от Караджонг. Какво, по дяволите, се бе случило между нея и Брет, че беше толкова ядосана?
Тишината изведнъж стана непоносима.