Картата на времето

— Да, именно това ви казвам, и то по няколко причини — отвърна Уелс, без да трепне. — Възможността механичните играчки — колкото и да са сложни — да се сдобият с живот е невъобразима, да не кажа нелепа. Също така невъобразимо е през следващия век да има световна война. Това никога няма да се случи. Да не говорим за други подробности, които не сте отчели — като например това, че живеещите през 2000 година все още си служат с маслени лампи, когато за всекиго е очевидно, че е само въпрос на време електричеството да се наложи окончателно. Фантазията също се нуждае от правдоподобност, господин Мъри. Позволете ми да посоча за пример собствения си роман. За да обрисувам осемстотин и две хиляди седемстотин и първа година, аз просто разсъждавах логично. Разделението на човешкия род на два антагонистични вида — елоите, затънали в нехаен хедонизъм, и морлоките, чудовищни обитатели на земните недра — илюстрира едно от евентуалните последствия, до които би могло да доведе нашето сурово капиталистическо общество. По същия начин и последвалата агония на планетата, колкото и обезсърчителна да изглежда, е основана на мрачните предсказания, които астрономите и геолозите сипят всекидневно в списанията. В това се състои истинското умозрение, господин Мъри. Никой не би могъл да каже, че моята 802 701 година не е правдоподобна. Очевидно може да се окаже различна, особено ако с времето се задействат фактори, които още не сме в състояние да предвидим в нашата епоха, но никой не би могъл да твърди, че моята представа не е приемлива. Затова пък вашата е просто несъстоятелна.

Гилиъм Мъри дълго време го гледа мълчаливо, докато накрая рече:

— Господин Уелс, може би имате право, че романът ми се нуждае от щателно редактиране по отношение на стила и структурата. Това бе първият ми опит и очевидно не можех да очаквам, че резултатът ще е отличен или поне приемлив. Но не мога да допусна да се съмнявате в умозрителните ми построения за 2000 г., защото в такъв случай вие не оценявате литературните ми дарби, а просто обиждате моя интелект. Съгласете се, че моята идея за бъдещето е толкова реалистична, колкото и всяка друга.

— Позволете ми да се усъмня — хладно отвърна Уелс, който на този етап от разговора вече смяташе, че е време да стане безпощаден.

Гилиъм Мъри трябваше да овладее друг пристъп на гняв. Размърда се на стола си, сякаш го разкъсваха конвулсии, но само след секунди успя отново да заеме отпусната и дори равнодушна поза. За няколко мига измери Уелс с развеселен и любопитен поглед, сякаш бе някакво чудато насекомо, каквото никога не бе виждал, и накрая избухна в гръмък смях.

— Знаете ли по какво се различаваме ние с вас, господин Уелс?

Писателят не намери за необходимо да отговори и само сви рамене.

— По нашата перспектива — продължи Гилиъм. — Нашата перспектива за нещата. Вие сте примиренец, а аз — не. Задоволявате се да заблуждавате читателите си с тяхно съгласие. Пишете романи за неща, които биха могли да се случат, като се надявате, че те ще ви вярват, макар и съзнавайки във всеки момент, че това е роман и следователно — чиста измислица. Аз обаче не се примирявам с това, господин Уелс. Не и аз! Придадох на умозренията си форма на роман абсолютно случайно, защото за целта е нужно да имаш само топ хартия и здрава китка. И ако трябва да съм откровен, хич не ме е грижа дали ще се публикува, защото подозирам, че не бих се задоволил шепа читатели да му се радват и да разискват дали описаното от мен бъдеще е правдоподобно или не, при положение че винаги ще го смятат за моя измислица. Не, аз имам далеч по-високи амбиции от това, да бъда признат за надарен с въображение автор. Стремежът ми е хората да повярват в измислицата ми, без да знаят, че е измислица, да повярват, че 2000 г. ще е точно такава, каквато съм я описал. И ще ви докажа, че наистина мога да ги накарам да повярват в идеите ми, колкото и неправдоподобни да ги намирате вие. Но няма да им ги представя в роман — тези детински трикове ги оставям на вас, господин Уелс. Вие описвате вашите фантазии в книгите си. Аз ще превърна моята в действителност.