Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
Сега вече знаеш това и предполагам, че по тази причина ще се отнесеш към мен тъй внимателно и нежно, но да не изпреварваме събитията. Нека ти разкажа всичко поред, стъпка по стъпка. Позволи ми да го сторя в бъдеще време — от учтивост към теб, тъй като от твоя гледна точка това още не се е случило. И тъй, да не отлагаме повече.
Стаята на пансиона ще е много скромна, но уютна. Късният следобед тъкмо ще преминава във вечер, поради което ти най-напред ще побързаш да запалиш нощната лампа. Аз ще те наблюдавам, изтръпнала край вратата и не смееща да помръдна дори едно мускулче. Тогава ти ще ме погледаш нежно няколко секунди, сетне ще се приближиш до мен много бавно с успокояваща усмивка, като някой, който се бои да не стресне плашлива котка. Стигайки до мен, ще се взреш в очите ми, не зная дали от желание да прочетеш нещо в тях, или от желание сам да се разкриеш, и ще се наведеш бавно към устата ми, тъй бавно, че ще имам време да усетя топлия ти дъх, онова пламенно дихание, което бушува в теб, преди да усетя нежното, но решително докосване на устните ти. Този деликатен допир ще ме хвърли в смут за няколко секунди, защото това ще е първата ми целувка, Дерек, и макар че много нощи си бях представяла каква ли ще бъде, винаги се бях съсредоточавала върху духовната ѝ страна, върху усещането за безтегловност, което навярно предизвиква, но никога не ми бе хрумвало да се замисля за органичната ѝ страна, за сладостната и животрептяща топлина на друга уста, притисната към моята. Но малко по малко ще се отпусна, оставяйки се на това приятно докосване, и ще ти отвърна със същата нежност, с чувството, че общуваме по един много по-дълбок и искрен начин, отколкото с думи, че съсредоточаваме цялата си същност в това незначително физическо пространство. Сега зная, че нищо не може да сближи две души повече от една целувка, от разпалването на собственото желание чрез желанието на другия.
В този миг един приятен гъдел ще започне да пробягва по тялото ми, да прониква под кожата ми и да ме изпълва отвътре. Дали този водовъртеж от усещания е онова, на което майка ми и моите най-свенливи приятелки се стараят да не обръщат внимание? Аз обаче ще го почувствам, Дерек. Ще го вкуся. Ще го пресуша до дъно. И ще го съхраня, любов моя, давайки си сметка, че го изпитвам за пръв и последен път, защото ще зная, че никой друг мъж не ще дойде след теб и тези усещания ще трябва да ме подхранват през остатъка от живота ми. Тогава подът ще се провали под нозете ми и ако не ме задържа тежестта на ръцете ти, обхванали кръста ми, почти ще повярвам, че се нося във въздуха.
Тогава ти ще отдръпнеш устните си, оставяйки върху моите отпечатък от устата ти, и ще ме загледаш с нежно любопитство, докато аз се опитвам да си поема отново дъх и да се съвзема. Ами сега? Вече ще е време да се съблечем и да легнем в кревата, но и ти ще изглеждаш нерешителен като мен и не ще дръзваш да направиш първата крачка, навярно мислейки, че това ще ме уплаши. И ще бъдеш на прав път, любов моя, защото аз никога не съм се събличала пред мъж и за миг ще изпитам смесица от страх и срам, която дори ще ме накара да се замисля дали разголването е наистина абсолютно необходимо. Майка ми, както съм чувала от лелите си, е изпълнявала брачните си задължения, без баща ми някога да я е виждал гола. Следвайки обичая на своето поколение, почтената госпожа Хагърти лягала на кревата, без да сваля фустите си, на които имало дупка, разкриваща единствено парфюмирания вход, през който баща ми трябвало да я превземе. Но за мен не ще е достатъчно само да си вдигна фустите, Дерек. Аз ще пожелая да се насладя докрай на нашата среща, тъй че ще надвия моя свян и ще започна да се събличам, без да откъсвам от теб нежния си и тържествен поглед. Ще сваля шапчицата си с пера и ще я сложа на закачалката, после ще се освободя от жакета, от ризата с висока яка, от камизолата, корсета, горната пола, полата, турнюра и фустите, докато остана само по комбинезон. Без да преставам да те гледам с нежност, ще сваля презрамките, тъй че бельото да се спусне по тялото ми, както снегът се плъзга по еловите клони, и да остане скупчено в нозете ми, и накрая, като последно действие от този тъй сложен ритуал, ще си сваля кюлотите и ще ти се предложа напълно гола, оставяйки тялото си на твое разположение, предавайки го на ръцете и устните ти. Ще ти се отдам изцяло със съзнанието, че го правя за подходящия мъж, за капитан Дерек Шакълтън, освободителя на човешкия род, единствения мъж, в когото бих могла да се влюбя.