Картата на времето

О, Дерек, мой Дерек! Не знаеш какво означаваше за мен твоето писмо — поради това, че „беше“ там, където трябваше да бъде, но и понеже бе пропито с любов. То бе насърчението, от което се нуждаех, за да приема окончателно съдбата си без капка съмнение. Първата ми работа ще е да удовлетворя молбата ти, любов моя, без да губя и секунда и въпреки свенливата руменина, която залива страните ми. Как бих могла да ти откажа онази интимност, която всъщност ти принадлежи? Да, ще ти опиша нашата среща, въпреки че това означава просто да ти диктувам какво ще трябва да направиш и как ще трябва да се държиш — да, толкова странно е всичко.

Ще се любим в една стая на пансиона „Пикар“, който се намира точно срещу чаения салон. Там ще се съглася да те придружа, след като реша да ти се доверя. При все това ще забележиш, че съм ужасно уплашена, докато вървим по коридора към наетата стая. И това е нещо, което бих искала да ти обясня, любов моя, след като ми се удава такава възможност. Не зная дали ще те удивят думите ми, но в нашата епоха, особено в буржоазни фамилии като моята, момичетата биват възпитавани да потискат инстинктите си. За жалост битува вярването, че актът на интимност трябва да е насочен единствено към продължаването на рода, и докато мъжете могат да показват удоволствието, което извиква у тях плътското общение — разбира се, по един почтителен и умерен начин, — то ние трябва да проявяваме съвършено равнодушие, защото насладата у жените се смята за безнравствена. Такова безстрастие е показвала цял живот майка ми, както и повечето от омъжените ми приятелки. Но аз съм различна, Дерек. Винаги съм ненавиждала тези нелепи задръжки толкова, колкото и ръкоделието. Вярвам, че и ние, жените, имаме право да изпитваме удоволствие също като мъжете и да го изразяваме така, както намерим за добре. Освен това смятам, че не е необходимо жената да е омъжена, за да поддържа интимна връзка с мъж: за мен би било достатъчно да съм влюбена в него. Такива са моите убеждения, Дерек, и докато вървях по коридора на пансиона, изведнъж осъзнах, че най-сетне е дошло време да проверя дали мога да ги приложа на дело, защото в противен случай бих заблуждавала самата себе си; и ако изпитвах страх, то бе единствено поради абсолютната ми неопитност в тези работи.