Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
— В действителност? — попита писателят, който не разбра напълно какво имаше предвид гостът му. — Какво искате да кажете?
— Ще разберете, господин Уелс. И когато това се случи, ако сте джентълмен, може би ще ме потърсите, за да се извините.
Гилиъм стана от креслото и оправи сакото си с онези изящни движения, които изглеждаха толкова странни за такъв едър мъж.
— Приятен ден, господин Уелс. И не забравяйте за мен, нито за капитан Шакълтън. Скоро ще получите вести от нас — рече, като взе шапката си от масата и си я сложи с грациозен жест. — Няма нужда да ме изпращате, и сам ще намеря изхода.
Сбогуването му бе тъй рязко, че Уелс остана да седи смутено в креслото си, неспособен да стане дори когато стъпките на Мъри заглъхнаха и се чу как вратата на оградата изскърца. Домакинът дълго седя във всекидневната, размишлявайки над думите на Гилиъм, докато накрая си каза, че този самовлюбен субект не заслужава да му посвети толкова разсъждения. И тъй като в следващите месеци не чу нищо за него, в крайна сметка забрави неприятната среща — до деня, в който получи листовката от „Мъри Пътешествия във времето“. Тогава разбра какво бе искал да каже Гилиъм с думите, че „ще превърне фантазията си в действителност“. И, с изключение на едно малцинство от учени и доктори, които можеха само да роптаят във вестниците, цяла Англия бе повярвала в неговата „неправдоподобна“ измислица, отчасти защото самият Уелс бе поощрил надеждите за пътуване в бъдещето с романа си „Машината на времето“ — ирония, която го ядосваше още повече.
Оттогава всяка седмица получаваше акуратно една от онези листовки, придружена с покана да участва в някое от лъжливите пътувания до 2000 година. Негодникът щеше да се зарадва безподобно, ако той, човекът, предизвикал треската за пътешествия във времето, благословеше начинанието му, приобщавайки се към сложната му измама — нещо, което Уелс, естествено, нямаше никакво намерение да направи. Ала най-лошото в цялата работа бе посланието, скрито зад любезната покана. Уелс не се съмняваше, че Гилиъм отлично знае, че той никога не би приел предложението му; това превръщаше поканите му в гавра, в изразен на хартия присмех, но също и в заплаха, защото пликът винаги се появяваше без марка, което подсказваше, че Гилиъм Мъри собственоръчно го е оставил в пощенската му кутия или е поръчал на някого от хората си да стори това. Всъщност бе все едно кой оставяше плика, защото замисълът бе един и същ; да уведомят Уелс колко лесно могат да обкръжат дома му, без да бъдат видени, да му дадат да разбере, че Гилиъм не го е забравил и го наблюдава.
Но Уелс най-много се вбесяваше от това, че колкото и да му се искаше, не можеше да разобличи Гилиъм, както бе загатнал Том. А не можеше, защото Мъри бе спечелил. Да, предприемачът бе доказал, че неговото бъдеще е правдоподобно, и Уелс трябваше да приеме поражението спортсменски, вместо да събори фигурите от шахматната дъска с един гневен замах. Неговата принципност не му позволяваше да направи друго, освен да стои със скръстени ръце, докато Гилиъм забогатяваше. А предприемачът явно се забавляваше безкрайно от ситуацията, защото с тези листовки, които се появяваха в пощенската кутия с ритуална точност, той не само напомняше на Уелс за победата си, но и го предизвикваше да го изобличи.
„Ще превърна моята фантазия в действителност“ — бе казал той. И, за голямо изумление на Уелс, го бе постигнал.