Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Прочее фэнтези » Картата на времето
Картата на времето - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Картата на времето

Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:

Лондон, 1896 г. Пред прага на XX век поредица изобретения вдъхват вяра, че науката може да постигне всичко, за което хората някога само са мечтали. Сред новите чудеса като електричеството и велосипеда се появява и фирмата „Мъри {img:1.png} Пътешествия във времето“, сбъдваща копнежа, пробуден година по-рано от писателя Х. Дж. Уелс и неговия роман „Машината на времето“.
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?

Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 228
Перейти на страницу:

— Опитах се да ѝ напиша отговор — рече Том, — но аз едва умея да чета. И се боя, че ако утре не намери писмо, което да я чака на хълма, госпожица Хагърти може да извърши някоя глупост.

Уелс също трябваше да признае, че това бе твърде вероятно, предвид на необуздано страстния тон на посланието.

— Дойдох да ви помоля да си пишете с нея от мое име — призна тогава младежът.

Уелс го изгледа слисан.

— Какво казахте?

— Само три писма, господин Уелс. За вас това е нищо работа — рече младежът и добави след кратък размисъл: — Не мога да ви платя, но ако някой ден ви потрябва помощ за нещо, което не може да се разреши по цивилизован начин, само ми се обадете.

Уелс не можеше да повярва на ушите си. Тъкмо се канеше да отговори, че не смята да се забърква в тази каша, когато усети как ръката на Джейн топло стиска неговата. Обърна се към съпругата си, а тя му се усмихна със същото замечтано изражение, което се изписваше на лицето ѝ, щом приключеше някоя от тъй любимите си романтични книги; после погледна Том, който на свой ред го наблюдаваше с очакване. И разбра, че няма избор: налагаше се отново да спаси един живот, използвайки въображението си. Дълго време се взира в хартията, която държеше в ръце, изпъстрена със ситния и изящен почерк на момичето, наречено Клеър Хагърти. И осъзна, че всъщност бе изкусително да продължи тази тъй оригинална история, да се преструва на безстрашен герой от бъдещето, повел кървава война със злосторните автомати, и дори страстно да се обяснява в любов на друга жена с одобрението на собствената си съпруга — сякаш отведнъж се бяха озовали в свят, който поощряваше най-дълбоките инстинкти на човека, вместо да ги подкастря като жив плет. Свят, в който всички обитатели на планетата съжителстваха хармонично, отърсили се от ревност и предразсъдъци, а развратът се бе издигнал до висотата на едно нежно и вежливо другарство. Безспорно предизвикателството бе огромно и тъй като не му оставаше друго, освен да го приеме, се насърчи с мисълта, че да си пише с непознатото момиче може да се окаже хем забавно, хем вълнуващо.

— Добре — отвърна Уелс с неохота. — Елате утре рано и ще получите писмото си.

XXX

Първата работа на Уелс, щом остана сам във всекидневната, докато Джейн изпращаше младежа до вратата, бе да прибере отново ръкописа на Гилиъм Мъри, за да не му се мярка пред очите. Въпреки че не бе допуснал да си проличи, той бе силно впечатлен от бруталния начин, по който Гилиъм ръководеше своя марионетен театър. Очевидно за предприемача бе жизненоважно да се заобиколи с хора, които си държат езика зад зъбите, и макар че това можеше да се постигне с поощрения, явно заплахите вършеха по-добра работа. Откритието, че Гилиъм спокойно прибягва до такива гнусни методи, накара писателя да потръпне, защото този субект ненапразно бе негов враг или поне се държеше като такъв. Уелс взе листовката, която получаваше всяка седмица, и я загледа с неприязън. Колкото и да му беше противно, не можеше да пренебрегне факта, че всичко това бе станало по негова вина. Да, фирмата „Мъри Пътешествия във времето“ съществуваше благодарение на него, благодарение на едно решение, което беше взел.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)