Сянката на планината

долините наоколо. Знаех защо се отдръпна. Притесняваше се, когато й казваха, че е права; предпочиташе да я смятат за умница или за веселячка, дори когато грешеше.

— Благоговението е послушание — каза Идрис. — Всички религии и всички земни

царства изискват от вас послушание и покорство. От всички десетки хиляди вери, съществували откак човечеството е дошло на бял свят, са оцелели само тези, които са

налагали послушание. А когато послушанието загние, предаността, опирала се на него, отмира както великата някога религия на Зевс, Аполон и Венера, властвала тъй дълго над

нейния свят.

— Но, Идрис, да не казваш, че трябва да сме горделиви, а не смирени? — попита един

младеж.

— Не, не, разбира се — отвърна меко Идрис. — И ти си съвсем прав да повдигнеш

въпроса, Арджун. Онова, което твърдя, няма нищо общо с гордостта. Много можеш да

спечелиш, ако от време на време прекланяш глава и падаш на колене. Никой от нас никога не

бива да е толкова горд, че да не може да коленичи и да признае, че не е всезнаещ и не е

центърът на Вселената; има неща, за които несъмнено сме длъжни да се срамуваме, а и

други, за които радостно да благодарим. Съгласни ли сте?

— Да, Идрис — отвърнаха неколцина ученици.

— А гордостта, добродетелната гордост, нужна ни да оцелеем в един безмилостен свят

— какво е тя? Добродетелната гордост не казва: „Аз съм по-добър от другите", както казва

порочната гордост. Добродетелната гордост казва: „При всичките си недостатъци аз имам

рожденото право да съществувам, имам и воля, а тя е инструментът, който мога да използвам

за самоусъвършенстване." Всъщност напълно е невъзможно да се промениш и

самоусъвършенстваш, без да притежаваш добродетелна гордост в някаква мярка. Съгласни ли

сте?

— Да, Идрис.

— Добре. Ето какво ви казвам аз: коленичете смирено, коленичете със знанието, че

всички ние сме свързани, всеки един от нас и всяко живо същество, коленичете със

знанието, че всички заедно водим тази борба за разбиране и принадлежност, но не се

подчинявайте сляпо, никога! Вие, младите, имате ли нещо да предложите по тази точка?

Последва пауза — учениците се спогледаха.

— Лин. Нашият нов гост — подкани ме бързо Идрис. — Ти какво ще кажеш?

Вече бях готов; мислех за надзирателите в затвора и за това как ни пребиваха.

— В покорството трябва да има мяра — прехвърлиш ли я, то ще позволи на хората да

постъпват както им хрумне с други хора — казах.

— Този отговор ми харесва — каза Идрис.

Да те похвали мъдрец, е най-сладкото вино. Усетих как то ми сгрява душата.

— Покорството е убиец на съвестта — рече тихо Идрис. — И точно затова всяка

устойчива институция го изисква.

— Но несъмнено трябва да се подчиняваме на нещо? — обади се един ученик парсиец.

— Подчинявай се на земните закони, Зубин — отвърна Идрис, — освен ако не те