Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
През зимните месеци Хюрем се глезеше и се наслаждаваше на ласкаво внимание, което пораждаше завист у наложниците. Не оставяше Местан ага — новият главен евнух на мястото на Сюмбюл, да си поеме въздух.
— Хайде да те видим, Местан ага, как ще се представиш! Как ще се справиш с обучението и възпитанието на момичетата, как ще се отнасяш към хрисимите и към нахалните — подхвърли тя с едва прикрита заплаха в думите си. Заради нея новият надзорник направи черен живота на три чудно красиви гръцки момичета и две арменки.
Нещастни бяха и прислужничките, които първом се радваха, че са се отървали от дряновата пръчка на заточената в Маниса Гюлбахар хасеки. Вярно, в ръцете на Хюрем нямаше пръчка, но езикът ѝ бе по-безпощаден и от тояга, безкрайната ѝ сприхавост, раздразнение и капризи бяха изтормозили всички. Прислужничките плачеха зад вратите:
— Най-накрая да роди, че да се отървем!
Приказките, че новороденото ще е кибритлия, ако е момче, и вещица, ако е момиче, достигнаха и до ушите на Хафса султан. Но тя не каза нищо, защото очакваше с нетърпение да се появи рожбата на Хюрем.
А султан Сюлейман превъзнасяше любимката си до небесата. Засипа я с подаръци. Правеше всичко необходимо тя да се чувства добре. Дори и през нощите, в които бяха заедно, слагаше възглавници зад гърба ѝ и лично ѝ поднасяше шербет. Направи нещо, което дотогава не се бе случвало в харема — излезе на разходка в розовата градина заедно със своята избраница.
В Истанбул настъпи пролет. Розовата градина бе обсипана с цвят, навсякъде звънтяха птичи песни. Морето отпред се къпеше в топло слънце, а цъфналите дървета на отсрещните брегове бяха като накичени булки. Сред хората царяха надежда и въодушевление. Но Хюрем изпитваше тъга. Бе горестна въпреки рожбата, която растеше в утробата ѝ.
Дали Сюлейман все още я обича? Тази тревога я съсипваше. Боеше се, че докато се въздържаше от любовни игри с нея, падишахът ще заведе други момичета в постелята си.
Те седяха един до друг в градината, стоплена от слънцето, под люляковото дръвче, което Хюрем бе заповядала да засадят. Сюлейман се загледа в очите ѝ, но се сепна от страха, който съзря в тях. Помисли си, че сигурно се бои от раждането. А всъщност Хюрем се опасяваше да не загуби Сюлейман. Ако това се случеше, означаваше да изгуби всичко.
— Ваше Величество — промълви тя.
— Кажи, Хюрем.
— Не харесвате ли вече засмяната си красавица?
Сюлейман се усмихна, докато галеше страните на момичето.
— Какви са тези думи, Хюрем ханъм?
— Ако я лишите от вашата обич и благосклонност, робинята ви не ще може да живее…
— Ние треперим над теб, не желаем усмихнатото ти лице да посърне. Не виждаш ли?
— Толкова рядко идвате да ме посещавате, че от копнеж по вас ме обхващат какви ли не мисли.
Беше вярно. Сюлейман все по-рядко отиваше при Хюрем нощем. С напредването на бременността любовните им вечери се бяха превърнали във въздържание от интимност. Падишахът не се доближаваше до момичето от притеснение да не се случи нещо лошо на нея и детето. Страстта и флиртовете на Хюрем възбуждаха младия мъж, но нито Сюлейман, нито тя се наслаждаваха на тази непълноценна близост. Което съвсем не значеше, че на него му е дотегнало от нея. А и падишахът нито беше в състояние да мисли за любов, нито имаше време.
— Хюрем ханъм — каза той, гледайки с обич момичето в очите, — прогони съмненията, Сюлейман не би имал друга след теб. Трябва да си здрава и да родиш, не мисли за нищо друго.
Хюрем улови погледа на владетеля. Разбра, че в тези очи няма друго освен любов. С благодарност целуна ръцете му. Вдигна глава и очите им се срещнаха. Личеше, че мислите на Сюлейман се реят някъде другаде. Дотогава Хюрем не го беше виждала така вглъбен.
— Но да знаеш — продължи младият мъж с умислен глас, — че по време на раждането ние ще сме много далеч. Защото, дори и да си падишах и да владееш света, воинските задължения са по-важни от любовта.
Отначало Хюрем изобщо не обърна внимание на тези слова. Грешно ли бе чула? „Ще сме много далеч…“ Къде? Защо? Мъжът ѝ оставяше ли я? Сънят приключваше ли? Или пък щеше да бъде изпратена някъде, както Гюлбахар и детето ѝ? Какво искаше да каже падишахът с тези „задължения, по-важни от любовта…“?
Всички тези въпроси се събраха в погледа на Хюрем. Не искаше да плаче, но очите ѝ започнаха да се наливат със сълзи.
— Господарю?… — простена.