Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Така ли? Какво ли е това момиче? Много ли е красиво?
— Вероятно. Името на девойката било Александра. Обаче щом дошла в двореца, я нарекли Руслана, понеже я знаели като рускиня. Падишахът толкова я харесал, че променил името ѝ. Сега ѝ казват Хюрем.
— Хюрем ли? Какво значи това?
— Значи нещо като „засмяна, ведра“. Очите на Сюлейман вече не виждат никоя друга наложница освен Хюрем.
— Що за човек е тази сеньора Засмяна? Знаеш ли?
Кето не обърна внимание на подигравателното изражение на кардинала.
— Била упорита, казват. Заедно с падишаха ходела на лов, яздела и стреляла с лък. Преди Сюлейман да я хареса, не спирала да се кара, скубе и бие с де що има жени и момичета в харема. Вярно, някои казват, че и Гюлбахар хасеки я е набила, но аз не вярвам. Според мен Хюрем ѝ е дала да разбере.
Кардиналът леко се засмя и отпи още една глътка от виното си.
— Ако ме питате, сеньор Кето, султан Сюлейман не е трябвало да нарича момичето Хюр… какво беше?
— Хюрем.
— Същото. Според мен е дал грешно име на това момиче. Щом като е хем красива, хем хищна, името и трябваше да е Роксолана… Роза… При това с бодли.
Кардиналът хвърли на Кето многозначителен, похотлив поглед и гръмкият му смях отекна в стените. Посланикът на Венецианската република даде последни сведения на главния помощник на папата.
— Когато вчера посетих двореца, довереникът на падишаха Ибрахим ми прошепна на ухо, че момичето е бременно. Роксолана е бременна, Ваше Високопреосвещенство.
Буйенс спря да се смее и се обърна към посланика. Погледна коварно.
— Нещо премълчаваш, сеньор Кето.
— Помислете само, ако Роксолана роди син.
— Е, и какво ще стане?
Кето щеше да се изсмее на глупостта на мъжа, но се въздържа. Стана, отиде до кардинала и каза:
— Само помислете. Двама престолонаследници ще се борят за трона на Османската държава. Синът на Гюлбахар и синът на Роксолана ще се изправят един срещу друг.
Коварното изражение по лицето на кардинал Адриан Флоренсон Буйенс отстъпи мястото си на ироничен поглед.
— Сеньор Кето, не мога да повярвам. Едното от децата все още не се е родило, а другото е на шест-седем години. А вие сте се хванали и правите сметки за спор за престола за след четиридесет, петдесет години.
— Децата бързо растат, Ваше Високопреосвещенство. А амбициите растат по-бързо и от тях.
— Не, мили мой, не. Атмосферата в Истанбул ви кара да фантазирате. Бълнувате или за разни войни, или за покушения, или за заговори.
Марко Кето се върна в дома си, криейки се по дуварите, както беше дошъл. Веднага седна и написа зашифрован доклад до Венеция:
Беше установен контакт с Негово Високопреосвещенство. Не вярва особено на това, че Османската империя е в подготовка за война. Макар войната да е доста близо, монсеньор Адриан Флоренсон Буйенс се заинтересува повече от новата руска любимка на Сюлейман. Дори ѝ даде името Роксолана. В тази връзка Ибрахим, за когото по-рано съм споменавал, вчера ми съобщи две важни новини. Едната беше главата на Джанберди Газали, поднесена на тепсия… Посланието е много ясно. Казва ни:
— Ваш ред е…
Втората новина е, че Роксолана е бременна. В скоро време руската девойка ще роди дете на Сюлейман.
Хюрем все още нямаше и представа, че след тази нощ християнският свят вече щеше да я нарича Роксолана. Тя отново бе сменила самоличността си — от Хюрем за османците се беше превърнала в Роксолана за християните.
Кето провери написаното. Върху червения восък, който нагря и от който капна върху хартията, той натисна зашифрования си печат, указващ от кого идва писмото, адресирано до отговорното лице в херцогския дворец във Венеция — кой знае кога щеше да стигне дотам. Печатът беше сабя и щит.
XXXVI
През тази юнска нощ светът сякаш се срина върху Хюрем. Разбра защо след връщането ѝ от църквата през онази коледна вечер Сюлейман бе казал:
— Хюрем, моли се и за успеха на армията и войниците ми…
А пък тя си помисли, че султанът бе изрекъл тези думи просто така.
Хюрем беше в петия месец от бременността си и вече доста ѝ личеше. Тя обикаляше гордо из харема, перчейки се с корема си, в който носеше детето на Сюлейман. И валиде султан, и падишахът се интересуваха от здравето ѝ. Лекарите, акушерките, прислужничките се въртяха на пети около нея. Дори когато посред зима ѝ се беше приискала диня, моментално изпроводиха пратеници до всички краища на страната и за Хюрем хасеки бе намерена и донесена диня чак от Египет.