![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
— Милорд Съмърсет ми каза, че предпазливостта не печели войни — най-сетне отрони Маргарет. Нещо в изражението ѝ се отпусна, изведнъж сякаш цялото ѝ напрежение се стопи. Пръстите ѝ спряха трескавото опипване и се и отпуснаха. Тя пое дълбоко въздух и едва не се задави. — Дайте заповед лагерът да се разформирова, милорди. Ще излезем на бойното поле срещу Йорк и всички, дето са тръгнали с него. Помнете, че се сражавате, за да освободите краля на Англия, задържан от тези отвратителни предатели. Вие сте застанали на правилната страна. Моите благодарности и Божията благословия да е с всички вас.
Главата ѝ клюмна, след като приключи, част от моментната ожесточеност я напусна и тя пак придоби тъжен и уморен вид. Лордовете около нея се поклониха и ѝ благодариха в нестроен, дрезгав хор, освободени от бездействието и вече тръгнали към своите бойци.
Дери остана с кралицата, шотландецът също беше там и го наблюдаваше внимателно. След сделката, която беше сключила отвъд границата, те очевидно бяха решили да я пазят докрай. Дери намигна на мъжагата, на което той отговори с жест, в който дясната му ръка попадна върху дръжката на камата.
— Бих ви попитал дали имате някакви специални инструкции за мен, милейди, но все още не сме съвсем насаме — при което той театрално изви глава към мрачния воин до нея.
Мъжът само го изгледа безстрастно.
Маргарет заусуква кичур коса около пръста си, все по-стегнато и по-стегнато. Гласът ѝ звучеше безрадостно, когато му отговори.
— Винаги си казвал, че работата ти приключва, когато започват боевете, Дери. Помогнал си ми повече, отколкото мога да изразя с думи, но дойде времето на битките. Сега, предполагам, всичко ще се решава от стрелците, рицарите и войниците — за миг тя стисна очи. — Дери, виждала съм как командва Солсбъри. С очите си видях как той разби армия три пъти по-голяма от неговата при Блоър Хийт. Не познавам достатъчно Йорк на бойното поле, за да се боя от него, но наистина се страхувам от Солсбъри. Ще стоиш ли близо до мен?
— Разбира се! А що се отнася до останалото, в лицето на Съмърсет и Пърси имате добри воини, милейди. Не се безпокойте. Съмърсет е прекрасен командир. Баща му го е обучил добре и момчетата му имат доверие. Доколкото виждам, той притежава талант за това, а и не се отказва от съвети. Никой от тях не обича Йорк, Маргарет. Знаят какво е заложено и няма да се огънат, обещавам ви. А също и шотландците най-вероятно.
Огромният мъж до Маргарет изсумтя раздразнено, а тя се позасмя.
— Не дразни човека, Дери. Ще те разкъса на парчета.
— Е, той е два пъти по-млад и два пъти по-едър, или почти — отвърна Дери. — Макар да реших, че мога първо малко да го притесня.
Шотландецът се усмихна бавно, показвайки какво мисли за изявлението му.
— Трябва да ми доведат коня, Дери — рече тя. — Твоят наблизо ли е?
— Възмездие ли? Почти няма нужда да го връзвам, толкова ме обича той. Като хрътка ми е верен, милейди.
Тя се усмихна, оценявайки опитите му да я ободри.
— Да се надяваме, че името му е добро знамение тогава.
31.
Замъкът Сандъл бе разположен в сърцето на територия от сто и двайсет хиляди акра, почти двеста квадратни мили земя. Ферми и гори, както и цели градове и дузина енории се намираха в границите ѝ, като всяка църква, ферма или търговия заплащаше десятък на васалния си лорд. Вярно е, че Йорк предпочиташе замъка Лъдлоу за свой семеен дом, но въпреки това усети как вътрешно се отпуска, щом двамата със Солсбъри достигнаха границата на владенията му и изминаха последните няколко мили по пътя към замъка.
Подобно на всички останали негови владения, когато Йорк отсъстваше, грижите за Сандъл бяха поверени на негов верен иконом — крепостта бе винаги в готовност да го приеме. Открай време Йорк имаше навика да посещава всяко от по-големите си имения два пъти годишно, като прекарваше достатъчно време там, за да изчисли приходите и всички разходи за персонала и доставките, всичко от новите конюшни до пресушаването на местната река, за да се избегне наводнение. Почти веднага щом войската на Йорк и Солсбъри прекоси външните граници, изпратиха бърз вестител напред. Сър Уилям Певерил, който бе обезпокоен в частните си покои, разположени в замъка, веднага излезе и пое нещата в свои ръце. Сър Уилям далеч не беше младеж, но рутинните дейности при завръщането на херцога бяха отдавна установени и не му причиняваха някакво особено безпокойство. Слугите, които си бяха отишли у дома за Коледа, бяха повикани обратно по най-бърз начин от близкото село Сандъл Магна и се юрнаха по пътя към замъка на големи, задъхани групи, за да се явят навреме и да приветстват Йорк с добре дошъл.