Света троица [Войните на Розите-2]

— Изглежда, този младеж е открил обекта на отмъщението ни — рече Йорк, като говореше с насилено лековат тон. — А къде са другарите ти?

— Милорд, аз… аз… не знам. Видяхме, че те са пуснали собствени съгледвачи, и после пришпорих коня. Загубих ги от поглед — несъзнателно човекът потупа с трепереща ръка врата на коня си. От муцуната на животното се пенеше дълга лига, залепнала отгоре ѝ.

— Колко ги приближи, преди да обърнеш обратно? — попита Йорк. За негова изненада, младежът се изчерви, сякаш поставяха под въпрос смелостта му. — Просто ми разкажи какво видя.

Двамата със Солсбъри специално подбираха за съгледвачи само мъже, дето можеха да броят или поне да преценяват числеността на големи групи. Йорк гледаше нетърпеливо, докато онзи движеше пръстите си и си мърмореше под нос.

— Бяха разделени на три, милорд. Три големи квадрата, в които лагеруваха край града. Всеки от тях се състоеше от почти ш-шест хиляди, ако съм преценил точно. Може би малко по-малко, но бих казал, че разполагат с около осемнайсет хиляди.

Йорк преглътна и почувства как по гърба му премина тръпка. Беше се изправил пред почти толкова в Лъдлоу, но кралските благородници бяха загубили хиляди оттогава, а също и предводители като Бъкингам и Егремонт. За миг го налегна отчаяние при мисълта за такава многочислена армия. Където и да отидеха, кралицата и благородниците ѝ сякаш набираха войници все едно бяха ята от скакалци. Йорк обърна очи към Солсбъри, който го измери с намръщен поглед. Името на краля беше могъщо средство за привличане на мъже в негово отсъствие, или по-скоро поради отсъствието му. Йорк не срещна погледа му, размишляваше бързо, докато съгледвачът се взираше в него.

— Те знаят, че идваме, щом са се засекли с техните постови — изведнъж се обади Солсбъри. — Преди колко време беше това?

Младият мъж сякаш изпита облекчение, когато извърна поглед от болезнения израз върху лицето на Йорк.

— Видях ги вчера сутрин, милорд. Трябваше да завия в широка дъга, за да избегна ездачите, които ме преследваха, но надали са били повече от двайсет, може би трийсет мили. Не се отдалечавам повече.

— Те са имали един цял ден, за да дойдат на юг, ако са тръгнали веднага след като са забелязали съгледвачите ни.

— Не — каза Йорк. — Имаме още съгледвачи на шест и на дванайсет мили. И никой от тях не се е върнал да доложи, че ги е забелязал. Армията на кралицата не е помръднала, или поне не го прави бързо.

— Дори и така, Ричард, твърде много са — прошепна Солсбъри.