Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Токийското столично управление на полицията бе натоварено с постоянния ангажимент да контролира действията на Фицдуейн и да го охранява, но Коанчо имаше свои собствени интереси и също беше се подготвило за предстоящите събития. Когато първоначално бе започнала да сътрудничи на службите за сигурност, Чифуне се бе изненадала от неохотата, с която те предоставяха информация на своите служители, но с течение на времето се бе убедила в преимуществата на този подход.
Докладите на специалните служби обикновено бяха твърде „взривоопасни“, а ведомства като полицията и министерствата никога не можеха да гарантират, че са защитени от внедряване на информатори. Освен това така се осигуряваше възможност за провеждане на двойни акции — явната обикновено служеше за прикриване на успоредно протичащата секретна операция. Ако официално обявената акция се провалеше, веднага се стартираше секретната, която обаче бе така планирана, че да не допуска пропуските на официалната операция и едновременно с това да постигне набелязаните от Коанчо по-специални цеди. И естествено, ако секретната акция се натъкнеше на затруднения, никой не научаваше. Понякога и двете акции се проваляха. Е, Чифуне беше научена винаги да предвижда коефициентно вероятността от провал. Такива бяха реалностите на опасния свят, в който тя живееше.
Въпреки това й беше трудно да направи безпристрастна преценка на по-нататъшния ход на разследването по случая „Ходама“. Беше потресена от покушението срещу Адачи. Шокът й вероятно се дължеше на факта, че не бяха предвидили възможността от нападение срещу него. Никога до този момент не бе имало нападение на висш полицейски служител в Япония.
Освен това съществуваше и този гайджин, Фицдуейн. Въпреки дълбоките й чувства към Адачи, това бе мъжът, когото, противно на всяка логика и чувство за лоялност, тялото й — а може би и сърцето й? — желаеше силно.
В някой от следващите дни наистина щеше да й се наложи да изясни чувствата си. Чифуне беше съвременна жена или поне за такава се смяташе, но също изпитваше някои от традиционните потребности. Разтърси глава, раздразнена от факта, че позволява биологичните й инстинкти да вземат връх над волята. Беше влудяващо. Мъжете не бяха толкова обременени в това отношение или поне не бяха ограничени от своята физиология. А същевременно трябваше да проведе операция. Продължи да прелиства папката и се увери, че бяха покрили всички предсказуеми рискове.
Заключението й беше обезпокояващо. Като цяло гайджинът щеше да бъде в безопасност, но ако се случеше нещо, което не бяха предвидили, тогава трябваше да разчита единствено на себе си. Осигуряването на пълна закрила щеше да направи невъзможно провеждането на операцията. Цялото начинание беше разчетено върху предварително допуснат риск.
Какво можеха да предприемат Намака? Отново запрелиства сводките на техните информатори. Какви бяха предпочитанията им? Какво имаха възможност да предприемат?
Докладите на Коанчо не подлежаха на съблюдаването на полицейските нормативни разпоредби и достъпът до тях се ограничаваше от изключително строги мерки за сигурност. Освен факта, те съдържаха обширни анализи и предположения, част от които изразяваха сериозни убеждения, а други имаха чисто провокиращ характер. Чифуне прослуша няколко записа, изгледа записите, направени с тайно монтирани камери, и продължи да чете през цялата нощ. Изпълнителят и Мозъкът — всички нишки отвеждаха към двамата братя. Не можеха да се предскажат всички подробности, но пределно ясно изпъкваха някои поведенчески модели.
Някъде в ранните часове на утрото в съзнанието й се зароди неясно предчувствие за това какъв щеше да е следващият ход на братята Намака. Вече бе открила по какъв начин можеше да бъде решен проблемът с отстраняването на денонощната полицейска охрана, под която се намираше Фицдуейн. За съжаление беше по-трудно да се определи какъв да бъде ответният ход. Но последното заключение оставаше в сила: Фицдуейн-сан беше уязвим. Каквито и привидни мерки за сигурност да вземеха, Фицдуейн трябваше да бъде уязвим, ако искаха да предизвикат някакъв ход от страна на Намака.
Фицдуейн вечеря в хотелската си стая във „Феърмонт“, а след това до късно през нощта преглеждаше записките си.
Когато затвори очи, си спомни баща си, спомни си колко много го обичаше и колко осезаемо чувстваше неговата загуба. Джон Фицдуейн бе загинал при злополука по време на авиационни учения, когато Фицдуейн бе едва петнадесетгодишен. Болката от загубата му се появяваше всеки път, когато Фицдуейн си спомняше за баща си.