Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Веднага щом тампонираме Фон Комер — поясни Йени. — Обясних им, че той трябва да бъде арестуван и затова случаят е извънредно спешен.
„Тя звучи като истински малък кодекс“, помисли си Бекстрьом и кимна насърчително.
— Освен това размишлявах върху цялото дело, след като вече знам, че Фон Комер е замесен.
— И до какъв извод стигна? — попита Бекстрьом и отново кимна. „Нещата вървят от добре към по-добре“, реши той.
Според твърдото убеждение на Йени Рогерсон именно Фон Комер стоял зад убийството на Ериксон. Както и зад всичко останало впрочем.
— Всичко останало?
— Онази възрастна жена и нейния заек, а и нейния хамстер също така, онзи, когото ѝ взели още миналата зима. В добавка и заплахите срещу онази Фриденсдал. Изглежда, че, общо взето, извършителят е един и същ, този, който е убил Ериксоновото куче. Онзи ужасен чилиец, който се казва като актьора. Разговарях с Патицата за това, ако се чудиш…
— Като актьора? — прекъсна я Бекстрьом. — Кой актьор?
— Ами онзи Анди Гарсия, който играеше в третия филм на „Кръстникът“.
— Аха, да, сега разбирам — каза Бекстрьом.
— Чудесно. И така, убедена съм, че Фон Комер е този, който стои зад всичко. Зад абсолютно всичко — завърши Йени и подчертано.
— Ако това, което казваш, е вярно, мога само да благодаря и да те послушам — каза Бекстрьом. — Имаме си наш, собствен Леке Лутър тук, в Сулна, искам да кажа. По-хубаво от това, здраве му кажи, ако си полицай. Зад всичко да стои един и същи човек.
— Лекс Лутър?
— Ами да, онзи, злодеят от „Супермен“.
— В действителност говоря съвсем сериозно — каза Йени, оправи линията на бодито си и се намести по-удобно на стола.
— А какво мислиш за мотива, в такъв случай? Мотивът на Фон Комер да извърши всичко това, имам предвид?
— Според мен той е имал няколко мотива — каза Йени. — Един от тях са парите, значи, икономическа печалба, когато става дума за онези картини. Освен това съществува елемент на отмъщение. Нали е бил набит от Ериксон.
— Добре, а онази, дъртата с нейните домашни животни? Или онази, откачалката, Фриденсдал. Тя звучи много убедително, ако питаш мен.
— Там мисля, че може да има сексуален мотив.
— Да има какво?
— Смятам, че има сексуален мотив, що се отнася до тях. Нещо подсъзнателно.
— Пари, секс, отмъщение — каза Бекстрьом. „Един и същ извършител, по едно и също време и по-хубаво от това, здраве му кажи — помисли си Бекстрьом. — Чудно е, че не отеква ехо, когато тя говори.“
— Впрочем имам едно предложение — продължи Йени.
— Предложение. С радост ще го изслушам — каза Бекстрьом, който също мислеше в тази посока от известно време.
— Бих предложила аз да водя разпита с Фон Комер, когато го доведем утре. Мисля, че съм му хванала цаката. И съм наясно кой всъщност е той.
— Не — отвърна Бекстрьом и поклати глава. — Мисля аз лично да го проведа. Но ако обещаеш само да седиш и да слушаш, може да присъстваш в нашата контролна стая.
— Значи не ти трябва помощ? Като седя до теб, имам предвид? С цялото си уважение, смятам, че аз съм тази, която знае най-много за него, и аз…
— Не — прекъсна я Бекстрьом. — Но ти благодаря за предложението.
95
Два часа преди Бекстрьом да се види със следствената си група, Лиса Матей проведе среща с онзи от своите служители, който три дни по-рано беше получил задачата да върши „всички онези обичайни неща“. Комисарят от разузнавателния отдел на Шведската служба за сигурност, който беше началник на звеното, отговарящо за конституционната защита, като в конкретния случай ставаше въпрос за държавния глава, Негово Величество крал Карл XVI Густав.
Отчетът, който той ѝ беше дал, беше разделен на четири различни точки и червената нишка, която ги свързваше заедно, беше барон Ханс Улрик фон Комер. Първата точка се отнасяше до възможното сътрудничество с Фредрик Окерстрьом и Анхел Гарсия Гомес. Не бяха открили никакви следи от по-ранни контакти между тях. Нямаше разузнавателна информация нито в Службата за сигурност, нито в гражданската полиция. Нищо не беше излязло и от онзи контрол, който бяха приложили по отношение на телефона на Фон Комер, факса му и на всичките му три компютъра, намиращи се в жилището му и в неговия офис. Всичко, което говореше за някаква връзка, бяха снимките, направени от Сандра Ковач предната седмица.
Комисарят ги беше дал на една от аналитиците в разузнавателния отдел да ги погледне. Тя беше психолог и учен по поведенческите въпроси, а неговият въпрос към нея беше дали въз основа на езика на тялото, който тримата мъже показват на снимките, може да се направи по-точна преценка относно естеството на техните взаимоотношения.