Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— И какво каза тя за това? — попита Матей, която живо се интересуваше от подобни въпроси.
— Най-вече обичайните резерви и възражения — отговори комисарят с иронична усмивка. — Ако трябвало да избира, според нея ставало въпрос за първа среща, която не е предварително определена и при която тримата, за които говорим, не се познават отпреди. Че следователно се касае за първа среща, че срещата е протекла приятелски, че най-вероятно поводът е делова дейност или други практически въпроси, а не такива от лично естество. Определено нищо, което да е изцяло от емоционално естество.
— И все пак те се появяват в дома му и когато гледам снимките, оставам с твърдото впечатление, че те излизат оттам. Че току-що са излезли от жилището му. Били са вътре в къщата, в която той живее. Това ме смущава. В действителност много ме притеснява това, че човек като Фон Комер стои на стъпалата пред собствената си къща и се ръкува с тези двамата.
— Естествено, това и мен ме притеснява — съгласи се с нея посетителят ѝ.
— Добре — каза Лиса Матей. — Има ли изобщо някакви знаци, че тези тук са имали контакт във връзка с убийството на Ериксон?
— Не — отвърна комисарят и поклати глава. — Никакви ясни и недвусмислени индикации. Това, което ме безпокои във връзка с този въпрос, е свързано с информация, която получих от моите колеги в гражданската полиция, че има един свидетел, който е видял човек на местопрестъплението, по време на извършването му. А ние не можем да изключим вероятността това да е бил Фон Комер. Освен това по всичко личи, че Окерстрьом и Гарсия Гомес изглежда са пропаднали вдън земя след убийството на адвокат Ериксон.
— Да, това го разбрах — каза Лиса Матей, без да се впуска в подробности за начина, по който може да го е разбрала. — Което неизбежно ни води към втората точка от това списъче, което ми даде.
— Че те трябва да имат нещо общо с убийството на Ериксон? Правилно ли разбрах?
— Да. Отговорът е да — поясни Матей.
— Да, във всеки случай така мислят към настоящия момент в следствената група от полицията в Сулна. От вчера те са задочно арестувани по подозрение в убийството. Окаре като възможен извършител или евентуално някаква друга форма на съучастие. Що се отнася до Гарсия Гомес, той очевидно има алиби за времето на самото убийство, но в същото време има свидетелства както от очевидци, така и технически доказателства, които го свързват с местопрестъплението по-късно през нощта. Поради тази причина това е моето тълкувание, прокурорът вероятно го е задържал за съучастие в убийството. А че те оглавяват списъка на вероятните извършители, в това едва ли някой се съмнява. Поне не и в настоящия случай.
Лиса Матей само кимна и постави една красива чавка до втората бележка на листа, който лежеше пред нея. „Остана третата точка“, помисли си тя. Тази, която обясняваше нейното собствено участие в тази тъжна история.
— Какво знаем за познанството на Фон Комер и краля? — попита Матей.
По отношение на контактите между държавния глава и Фон Комер и семейството му, те се разделяха на две различни категории. На първо място официалните, на второ, чисто личните.
— Що се отнася до официалните, не намираме нищо необичайно — обобщи служителят на Матей. — Комер е имал контактите, които се очаква да има с оглед на задълженията му, когато става дума за придворните колекции от произведения на изкуството, неговите ангажименти в театъра на „Дротнингхолм“ и някои други подобни дейности и проекти. През последните пет години той и съпругата му са били поканени на две официални кралски вечери, а освен това са се срещали с кралската двойка още около десет пъти на официални приеми и празненства.
— Въпреки че аз самата никога не съм стъпвала на бал в двореца. Но какво значение има, на кого му пука за баловете в двореца? — изрече Матей с мека усмивка.
— Значи ставаме двама — присъедини се към нея гостът ѝ. — Въпреки че в моя случай причината е, че не съм достатъчно изискан.
— А личните? — попита Матей. — Какво знаем за личните контакти на Фон Комер с краля и семейството му?
Те също били в рамките на очакваното по мнението на осведомителя на Матей. Според прегледа на кралския календар, който бяха извършили, и след като бяха разговаряли с различни персони от близкото му обкръжение, бяха стигнали до извода, че кралят се е срещал с Фон Комер общо около двайсет пъти през последните три години. Ставаше въпрос най-вече за съвместно ловуване и общуване на обедите и вечерите, които бяха част от подобни дейности. В почти всички случаи обяснението за такова общуване трябваше да се търси в това, че най-старият и най-добрият приятел на краля беше тъст на Фон Комер.