Без светлина [bg]

Той погледна вляво, през стъклената стена на спалнята, през едно преддверие, през друга стъклена стена към всекидневната. След нея следваше пак стъклена стена, пак преддверие и всичко беше обляно в бледата светлина на нощния град, сякаш той се намираше в нещо като потъналата Атлантида и гледаше през къщи от вода, а светлината се пречупва през полюляващите се вълни и става съвсем бледа и анемична. Това беше, Ласт трябваше да признае, идеалната среда за Рейнър. Тя самата сякаш беше полупрозрачна. Дотолкова, че някой път, когато правеше секс с нея в този воднист стъклен свят, той почти очакваше да види вътрешните й органи и дори да види в нея собствената си ерекция сред тези прозрачни проблясъци, които ги озаряваха като мълнии.

Тя въздъхна дълбоко и гърдата й се изду в ръката му. Това му харесваше. Наистина му харесваше, когато тя го правеше. Рейнър обичаше разкоша повече, от която и да е друга срещана от него жена, а тя имаше необходимите пари, за да си позволи своите прищевки. Първата нощ, когато бяха заедно във Веракрус — Колин, както обикновено, я бе оставил сама, заминавайки „в командировка“ до Мексико сити — те се любиха на плажа. В един момент на това необичайно събитие той имаше невероятното усещане, че тя изчезва под него, такова сходство имаше кожата й с водата и луната.

Тя вдигна едната си ръка, в която също имаше чаша с шампанско, повдигна главата си и изпи каквото беше останало. Или почти всичкото. Тя задържа чашата над себе си и изля последните капчици върху себе си. Той виждаше как малкото ручейче се извива в бледата светлина. Тя смъкна ръката си и се чу лекото тупване на чашата върху килима. Следващият миг охладената й от шампанското ръка се насочи между краката му. Стомахът му инстинктивно се сви.

— Виктор — рече тя и се полуобърна към него, измъквайки гърдата си от ръката му. Плъзна език отстрани по ребрата на Ласт. И отново погледът му мина през стъклените преградни стени, през светлина и вода.