Другият [bg]

Филмът беше глупав и зле направен, но Ралф настръхна и машинално стисна ръката на Джийни. Знаеше точно какво ще последва. Монахът отметна качулката си — лицето му беше на професор Еспиноза с белега на челото и всички други подробности. Ухили се, разкривайки нелепите си пластмасови кучешки зъби… посочи черната торба… и се засмя.

— Ето го! — извика от бесилката истинският професор. — Ето го там!

Зяпачите се обърнаха, обаче човекът с черния чувал беше изчезнал. Еспиноза получи свой черен чувал — нахлузиха му го на главата. Той закрещя:

— Чудовището, чудовището… чудо… — Капакът се отвори и професорът увисна на бесилото.

В следващата сцена маскираните жени преследваха „монаха“ по някакви покриви; Холи натисна бутона за „пауза“ и каза:

— Преди двайсет и пет години гледах копие на този филм, което не беше дублирано, а със субтитри. Преди да го обесят, професорът крещи: „Ел Куко, Ел Куко!“

— Че кой друг? — промърмори Юн. — Господи, от детството си не съм гледал нито един от тези филми за лучадорас. Сигурно са били цяла дузина. — Той се огледа, като че ли се изтръгваше от сън. — Така наричат жените бойци. Росита, звездата в тези филми, беше прочута. Да я бяхте видели без маската, ой, карамба! — Той помаха с пръсти, като че ли беше докоснал нещо горещо.

— Били са най-малко петдесет — поправи го Холи. — Всички в Мексико обожавали жените бойци. Филмите напомнят съвременните ленти за супергерои, само че са били заснети с много по-малък бюджет.

Можеше да им изнесе цяла лекция за тази интересна (според нея) подробност от историята на киното, само че моментът не беше подходящ; не и сега, когато детектив Андерсън се мръщеше като човек, отхапал голям залък от нещо отвратително на вкус. Нямаше да сподели с тях и че много харесваше филмите за жените бойци. Излъчваха ги на майтап по местната кливландска телевизия, по която всяка събота вървяха филми на ужасите. Тя предполагаше, че колежанчетата се напиваха и си пускаха тези филми, за да се подиграват на лошия дублаж и на костюмите, които сигурно им се струваха смехотворни, ала за свитата и нещастна гимназистка Холи жените бойци не бяха смешни и нелепи. Карлота, Мария и Росита бяха силни, смели и винаги помагаха на бедните и угнетените. Росита Муньос, най-известната, дори с гордост признаваше, че е cholita — тъкмо за каквато се мислеше свитата и нещастна гимназистка: мелез, странна птица.