Другият [bg]

— Заснех ги от паркинга пред гробището „Вечен покой“ в Риджис, в което са погребани Хийт Холмс и родителите му. — Тя отново превъртя снимките — гара, фабрика, автомивка. — Мисля, че Другия е скрил на едно от тези места буса, който е откраднал от паркинга в Дейтън, и че ако убедите полицията в окръг Монтгомъри да ги претърси, може би ще бъдат открити следи от това превозно средство. Дори следи от него, от Другия. Тук… или може би тук. — Тя показа снимката на двата товарни вагона на глухата линия зад гарата. — Има вероятност той да е скрил буса в единия вагон, може би дори се е подслонил в другия за известно време. Те са още по-близо до гробището.

Най-после нещо реално, за което Ралф можеше да се хване.

— Хм, уединени места, където не стъпва човешки крак… Наистина може да има следи. Дори след три месеца.

— Следи от автомобилни гуми — предположи Юн. — Още захвърлени дрехи.

— Или други неща — добави Холи. — Предупредете колегите си да се подготвят за киселинно-фосфатен тест.

„Петна от сперма“ — помисли си Ралф и си спомни слузта в обора. Какво беше казал Юн по този повод? „Била е полюция, достойна за «Рекордите на Гинес».“

Сега Юн каза, и то с уважение:

— Разбирате си от работата, госпожо!

Тя се изчерви, сведе поглед и промълви:

— Бил Ходжис беше човекът, който си разбираше от работата. От него научих много.

— Ако искате, мога да телефонирам на прокурора на окръг Монтгомъри — предложи Самюълс. — Да уреди полицаите, под чиято юрисдикция е онзи град… Риджис?… да съгласуват действията си с Щатската полиция. Стига онова, което младият Елфман е открил в обора, да си струва труда.

— Моля? — Холи наостри уши. — Какво е намерил освен катарамата с отпечатъците по нея?

— Панталон, боксерки, чорапи, маратонки — отвърна Самюълс. — По тях имаше нещо като слуз, както и по сеното. Беше го боядисала в черно. — Спря за миг, после добави: — Нямаше риза обаче.

— Може би тъкмо ризата онзи с изгореното лице е бил омотал около главата си, когато го видяхме пред съдебната зала — обясни Юн.

— Какво е разстоянието между обора и гробището? — попита Холи.

— Около петстотин метра — отговори Юн. — Петната по дрехите бяха като от засъхнала семенна течност. Същото ли подозирахте и вие, госпожице Гибни? Затова ли искате полицаите от Охайо да направят киселинно-фосфатен тест?

— Невъзможно е да е сперма — възрази Ралф. — Прекалено много е.

Сабло не му обърна внимание. Взираше се в Холи, все едно го беше хипнотизирала.

— Предполагате, че онази гадост в обора е нещо като… утайка, останала след преобразяването, така ли? — попита. — Дали сме проби в лабораторията, но още не сме получили резултатите.

— Не знам какво предполагам, лейтенант. Проучванията ми за Ел Куко засега се свеждат до легендите, които прочетох по време на полета дотук, а те не са достоверен източник. Предавани са устно от поколение на поколение много преди възникването на криминалистиката. Казвам само, че полицията в Охайо трябва да провери местата, които видяхте на моите снимки. Може да не открият нищо… обаче мисля, че няма да бият път напразно. Надявам се да намерят следи, както каза детектив Андерсън.