![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Петата му спирка беше в кръчмата на Шорти. Помоли барманката — секси мацка, чието име беше забравил, но не и очарователно дългите ѝ крака, подчертавани от впитите джинси, да му каже какво вижда на врата му.
— Слънчево изгаряне — обяви тя.
— Само това, нали?
— Да… — Барманката замълча за миг, после добави: — Доста зле изглежда обаче. Появили са се мехурчета. Използвай мехлем с…
— Алое. Да, вече ми го казаха.
След като изпи пет водки с тоник (дали пък не бяха шест?), потегли с колата към дома си; седеше, изпънал гръб зад волана, гледаше само напред и стриктно спазваше ограничението на скоростта. Щеше да е кофти, ако го спрат. В този щат шофирането с повече от 0.8 промила в кръвта се наказваше сурово.
Спря колата пред старата си къща почти по същото време, по което Холи Гибни започна изложението си в заседателната зала на Хауи Голд. Захвърли всички дрехи, докато остана по боксерки, набързо заключи вратите и се втурна в банята, защото мехурът му заплашваше да се пръсне. Облекчи се и отново взе огледалцето, за да разгледа врата си. Предполагаше, че червенината вече я няма и кожата е започнала да се бели. Но не! Мястото на изгарянето беше почерняло, прорязваха го дълбоки цепнатини, от две се стичаха бисерни ручейчета гной. Той изстена, стисна клепачи, отново отвори очи и облекчено въздъхна. Кожата не беше почерняла, нямаше нито цепнатини, нито гной. Само че мястото беше силно зачервено и наистина имаше мехурчета. Не го болеше при допир, както преди, но това бе логично, след като беше приел слонска доза руско обезболяващо вещество.
„Крайно време е да спра да се натрясквам до козирката — помисли си. — Взеха да ми се привиждат разни страхотии, което е ясен сигнал, даже предупреждение.“
Нямаше подръка мехлем с алое, затова обилно се намаза с гел, съдържащ арника. Засмъдя го, обаче болката скоро премина (по-точно постихна и сега той усещаше само леко пулсиране). Беше добър признак, нали? Постла хавлиена кърпа върху възглавницата си, за да не я изцапа, просна се в леглото и изгаси лампата. Веднага се почувства по-зле, в тъмното болката сякаш се усили, а и беше по-лесно да си представи, че не е сам, че в стаята се е промъкнало съществото, което стоеше зад него в изоставения обор.
„Въобразих си го, нищо повече. Както си въобразих, че кожата ми е почерняла, нацепена и гноясала.“
Безспорно беше така, само че се почувства по-добре, като включи нощната лампа. Последната му мисъл беше, че ако се наспи, на сутринта всичко ще е наред.
8.
— Госпожице Гибни, искате ли да намаля осветлението? — попита Хауи Голд.
— Не е необходимо. Не го правим за забавление, само ще споделя информация и макар филмът да е кратък, само осемдесет и седем минути, не се налага да го изгледаме целия, нито дори повечето кадри. — Страхуваше се, че ще е нервна, но не беше. Поне засега. — Преди обаче да ви го покажа, държа да изясня нещо, което, предполагам, вече всички знаете, въпреки че съзнанието ви още отказва да го приеме.
Всички я гледаха, без да продумат. Господи, толкова очи, вперени в нея! Не можеше да повярва, че го прави, не и плахата като мишле Холи Гибни, която в училище винаги седеше на последния чин, никога не вдигаше ръка и в дните, когато имаше час по физическо, обличаше спортния екип под полата и блузата си. Холи Гибни, която, дори и прехвърлила двайсетте, не смееше да възрази на майка си. Холи Гибни, която на два пъти беше полудяла.
„Само че това беше преди Бил. Той ме смяташе за нещо много повече и аз бях… заради него. И ще бъда заради тези хора.“
— Тери Мейтланд не е убил Франк Питърсън и Хийт Холмс не е убил момичетата на семейство Хауард. Убийствата са извършени от друг. Той използва срещу нас нашата съвременна наука, съвременните ни криминологични методи, но истинското му оръжие е отказът ни да повярваме в съществуването му. Свикнали сме да приемаме фактите и понякога, когато те си противоречат, ние надушваме миризмата му, обаче отказваме да я проследим, да потърсим източника ѝ. Той знае това. Той го използва.
— Госпожо Гибни — промълви Джийни Андерсън, — нима твърдите, че убийствата са дело на свръхестествено същество, на нещо като вампир?