Другият [bg]

Само че отново не продума, защото думите на Марси също бяха упрек към него, макар и непреднамерен. Каза си, че рано или късно тази история ще приключи и той ще заживее без мисълта за Тери Мейтланд. Задължително беше да повярва, че това е възможно.

— Знаех за другото място — продължи Марси, — обаче и през ум не ми мина да го спомена на господин Донъли. Веднъж Тери ме заведе там, само че е прекалено далеч от града… и е толкова… уединено… изолирано от света.

— Какво е това място? — попита Холи.

Ненадейно Ралф си спомни една снимка — шестима каубои с вехти шапки и с револвери, прибрани в кобурите, внасят в гробище дъсчен ковчег — и предусети изникването на поредното сливане, наречено от Джийни „стечение на обстоятелствата“.

— Старото гробище в Канинг — отговори Марси. Както вече споменах, веднъж Тери ме заведе там и… изглеждаше, сякаш от много време никой не е бил погребан там, нито пък някой е посетил гроба на скъп покойник. Нямаше цветя, само надгробни плочи, повечето бяха дотолкова съсипани от природните стихии, че имената върху тях не се четяха.

Ралф изумено погледна Юн, който само кимна.

— Ето защо Мейтланд е разглеждал книгата в хотелското магазинче за печатни издания — тихо каза Бил Самюълс. — „Илюстрована история на окръг Флинт, окръг Дюри и община Канинг“.

Марси отново си избърса очите с кърпичката на Джийни и промълви:

— Не се учудвам, че е проявил интерес към тази книга. Мейтландови са пуснали корени в този район на щата още от времето на треската за земи през 1889-а. Прапрадядото и бабата на Тери — може би дори едно поколение преди тях, не съм сигурна — се заселили в Канинг.

— А не във Флинт Сити, така ли? — попита Алек.

— По онова време този град не е съществувал. Само селце, наречено Флинт, почти невидима точица на картата. В началото на двайсети век Канинг бил най-големият град в района и, разбира се, бил наречен на името на най-големия местен земевладелец. Мейтландови заемали второто или третото място след него. Градът бил важно средище до разразяването на страшните пясъчни бури през двайсетте и трийсетте, в резултат на които горният, плодороден слой на почвата бил отнесен. Сега това е западнало селище с един магазин и с църква, в която рядко влиза някой.

— И с гробище — допълни Алек, — където навремето местните са погребвали близките си. Сред тях са и мнозина предци на Тери.

Марси невесело се усмихна:

— Ужасно беше това място. Също като запустяла къща, която вече никой не обича.

— Ако по време на преобразяването Другия е попивал мислите и спомените на Тери, сигурно е научил за гробището — промърмори Юн. Сега се взираше в една картина на стената, обаче Ралф сякаш му четеше мислите. Защото и самият той мислеше за същото. За обора. За захвърлените дрехи.