Другият [bg]

Пияница, преплитащ крака, се приближи до жената и (съдейки по движението на устните му) каза нещо различно от американския актьор, озвучаващ ролята, който произнесе „Ехей, маце, искаш гушка те?“ с мексикански акцент, наподобяващ изказа на Спиди Гонзалес. Тя го отблъсна и продължи пътя си. След малко на тъмното местенце между две улични лампи от една странична уличка изникна човек с дълго черно наметало, все едно излязъл от филм за Дракула, носещ черен чувал. Със свободната си ръка той сграбчи момиченцето. Майката изпищя, подгони го, настигна го при следващата лампа и се вкопчи в чувала. Човекът се извърна, лампата освети лицето на мъж на средна възраст с белег на челото.

Той изръмжа, фалшивите му вампирски зъби проблеснаха под лампата. Жената сепнато се отдръпна и вдигна ръце, заприличвайки не на ужасена майка, а на оперна певица, подготвяща се да изпее ария от „Кармен“. Крадецът на деца преметна наметалото си върху момиченцето, но миг преди да побегне, от един бар излезе човек, който му подвикна, говорейки със същия кошмарен акцент на Спиди Гонзалес: „Професор Еспиноза, що тъй бърза? Ела те черпя едно питие!“

Следващата сцена показа как доведоха майката в градската морга (с надпис EL DEPOSITO DE CADAVERES на матовото стъкло на вратата) и тя, както се очакваше, запищя истерично, когато повдигнаха чаршафа, скриващ вероятно обезобразения труп на детето ѝ. Следваха кадри с ареста на човека с белега, който се оказа уважаван професор в местния университет.

После — един от най-кратките в историята на киното съдебен процес. Майката даде показания, на свидетелското място се изредиха двама души с акцента на Спиди Гонзалес, единият беше човекът, предложил питие на професора, накрая съдебните заседатели се оттеглиха да разискват присъдата. Сюрреалистичен момент в иначе предсказуемото съдебно заседание беше появата на пет жени, които седнаха най-отзад — и петте носеха костюми като на супергероините от съвременните филми, лицата им бяха скрити зад причудливи маски. Никой в залата не реагира, включително съдията, сякаш присъствието им беше в реда на нещата.

Заседателите се върнаха; професор Еспиноза беше осъден за отвратително престъпление; той наведе глава, изглеждаше гузен. Една от маскираните жени се изправи и извика:

— Това ужасна съдебна грешка! Професор Еспиноза никога не посегнал на дете.

— Но аз видяла го! — изписка майката. — Тоз път ти в грешка, Росита!

Маскираните жени се изнизаха от залата, потропвайки с токовете на шикозните си ботуши, последва плавен преход към едър план на клуп. Камерата се отдръпна, за да покаже ешафод, заобиколен от зяпачи. Поведоха професор Еспиноза нагоре по стълбите. Докато нахлузваха примката на шията му, погледът му се спря на човек с монашеско расо, с качулка на главата, обут в сандали. Между краката му стоеше голям черен чувал.