![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Холи прехапа устни и проговори едва след няколко секунди:
— Засега не желая да отговоря на този въпрос. Предпочитам първо да видите кадри от филма, който съм донесла. Мексикански е, обаче е дублиран на английски и е бил предвиден за двойните прожекции в местните автокина преди петдесет години. Английското заглавие е „Мексиканските жени бойци се срещат с Чудовището“, но испанското е…
— Губим си времето! — възкликна Ралф. — Каква е връзката?
— Замълчи! — Джийни говореше тихо, но гласът ѝ трепереше от гняв. — Позволи ѝ да се доизкаже.
— Но…
— Ти не беше там снощи, обаче аз бях. Не се инати, дай ѝ възможност да говори.
Също като Самюълс той скръсти ръце на гърдите си. Холи познаваше този жест, означаващ: „Няма да те слушам.“ Въпреки това продължи:
— Оригиналното заглавие е „Rosita Luchadora e Amigas Conocen El Cuco“. Означава „Жената боец Росита и приятелките ѝ срещат Ел Куко“.
— Това е! — извика Юн и всички стреснато подскочиха.
— Това е името, което не можах да се сетя онзи ден в ресторанта на О’Мали! Помниш ли историята, Ралф? Онази, която бабата на жена ми ѝ разказала в детството ѝ?
— Как бих могъл да я забравя? За човека с черна торба, който убива дечица и натърква с мазнината им… — Ралф не довърши изречението — против волята си мислеше за Франк Питърсън и момичетата на семейство Хауард.
— Какво по-точно им прави? — намеси се Марси Мейтланд.
— Изпива им кръвта и се разтрива с мазнината им — обясни Юн. — Предполага се, че това му помага да остане вечно млад.
— Точно така — кимна Холи. — В Испания го наричат El Hombre con Saco — Човека с торбата. В Португалия — Тиквоглавеца. Когато хлапетата в Америка правят тиквени фенери за Хелоуин, винаги изобразяват Ел Куко, както преди стотици години са правили децата на Иберийския полуостров.
— Имаше една приспивна песничка за Ел Куко — промърмори Юн. — Понякога баба ми я тананикаше вечер: Duérmete, niño, duérmete ya… останалото съм забравил.
— Заспи, дете, заспи веднага — изрецитира Холи. — Ел Куко е на тавана и ще дойде да те изяде сега.
— Чудесна приспивна песен — отбеляза Алек. — Сигурно след това децата са спели спокойно и щастливо.
— Божичко… — прошепна Марси. — Мислите, че нещо такова е било в нашата къща? Седяло е на леглото на дъщеря ми?
— И да, и не — отговори Холи. — Ще пусна филма. Първите десетина минути са достатъчни.
9.
Джак сънуваше, че шофира по празно двулентово шосе, от двете страни на което няма нищо, а отгоре е само безкрайното синьо небе. Беше зад волана на голям камион, може би цистерна за гориво, защото надушваше миризмата на бензин. До него седеше човек с къса черна коса и с брада катинарче. Ръцете му бяха покрити с татуировки. Хоскинс го познаваше, защото често посещаваше „Само за джентълмени“ (но рядко по служба) и много пъти си беше бъбрил с Клод Болтън, който имаше полицейско досие, но беше свестен, особено след като вече не се друсаше. Този Клод на съседната седалка не беше свестен, а много, много лош. Този Клод беше дръпнал завесата на душа дотолкова, че Джак да прочете татуировката на опакото на дланта му: НЕМОЖЕ.
Цистерната отмина крайпътна табела с надпис МЕРИСВИЛ, НАС. 1280.
— Ракът се разпространява бързо — каза Клод. Да, това беше гласът, който беше прозвучал иззад завесата. — Погледни си ръцете, Джак.
Хоскинс машинално погледна ръцете си на волана — бяха почернели. Докато се взираше в тях, те се откъснаха. Цистерната излезе от пътя, наклони се, всеки момент щеше да се преобърне. Джак разбра, че ще стане експлозия, и се изтръгна от съня, преди това да се случи — задъхваше се и гледаше в тавана.
— Боже! — прошепна и провери дали ръцете му са си на мястото. Там бяха, също и часовникът му. — Беше спал по-малко от час. — Боже Госпо…
Нещо се размърда вляво от него. За миг Джак се запита дали не е довел вкъщи дългокраката барманка, но не… беше се прибрал сам. Такава красива млада жена никога нямаше да му обърне внимание. За нея той беше шишкав чичко, наближаваш петдесетте, и оплеши…
Погледна встрани. Жената в леглото беше майка му. Позна я по шнолата от черупка на костенурка, увиснала от няколкото кичура коса, които ѝ бяха останали. Като я положиха в ковчега, беше с тази шнола. От погребалната агенция я бяха гримирали — малко приличаше на восъчна кукла, но, общо взето, не беше толкова лошо. Сега лицето ѝ почти го нямаше, разложената плът се беше свлякла и бе оголила костта. Нощницата ѝ прилепваше към тялото ѝ, понеже беше просмукана с гной. От нея лъхаше воня на гниещо месо. Той понечи да закрещи, но не можа.