![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Същото хрумна и на жена ми, обаче надали важи в този случай. Полицаят, който ги е посетил под измислен претекст, твърди, че и двамата изглеждали спокойни и се държали много свободно, а не като престъпници.
Прокурорът скръсти ръце на гърдите си:
— Не съм убеден!
Хауард Голд се обърна към вдовицата на Тери:
— Марси? Твой ред е да добавиш липсващи парченца от пъзела.
— Аз… аз не искам. Нека говори детективът. Грейс му разказа всичко.
Хауи стисна дланта ѝ:
— Направи го заради Тери.
Марси въздъхна:
— Добре… Грейс също видя някакъв човек. Два пъти, втория — в дома ни. Предполагах, че сънува кошмари, защото не е на себе си след смъртта на баща си… кое дете не би реагирало така? — Тя млъкна и прехапа долната си устна.
— Моля ви, продължете — промълви Холи. — Много е важно, госпожо Мейтланд.
— Да, много — повтори Ралф.
— Бях убедена, че не е истина!
— Тя описа ли го? — намеси се Джийни.
— Ами… криво-ляво. Първият път беше преди седмица. Със Сара спяха в една стая и каза, че се събудила и го видяла да се движи бавно край прозореца. Лицето му било от пластилин и вместо очи имал сламки. Всеки би си помислил, че е било само кошмар, нали?
Никой не ѝ отговори.
— Вторият път беше в неделя. Каза, че била задрямала, а като се събудила, той седял на леглото ѝ. Очите му вече не били от сламки, а очите на баща ѝ, но пак я било страх от него. Имал татуировки на ръцете чак до раменете.
Ралф допълни:
— Грейс ми каза, че лицето му вече не било от пластилин. Имал къса черна коса, щръкнала като бодлите на таралеж. И къса брада около устата.
— Брада катинарче — промълви Джийни. Беше пребледняла като платно. — Бил е същият човек. Може би първия път е сънувала, но втория… бил е Болтън. Няма кой друг да е бил.
Марси притисна длани до слепоочията си, като че ли я мъчеше главоболие:
— Да, логично е, но… трябва да е било сън. Грейси описа как тениската му си сменяла цвета пред очите ѝ и това би могло да се случи само насън. Детектив Андерсън, ще разкажеш ли останалото?
Той поклати глава:
— Не, справяш се чудесно.
Марси разтърка очи и продължи:
— Тя каза, че човекът ѝ се подигравал, а когато се разплакала, се зарадвал — било хубаво, когато тъгувала. После ѝ предал съобщение за детектив Андерсън: че той трябва да спре, иначе ще се случи нещо много лошо.
— Според Грейс при първото му появяване изглеждал като недовършен — намеси се Ралф. — А втория път описа човек, който наистина много прилича на Клод Болтън. Само че Болтън е в Тексас. Какво ще кажете?
— Ако той е там, няма начин да е бил тук — намеси се Бил Самюълс, който явно губеше търпение. — Очевидно е!
— И с Тери Мейтланд изглеждаше очевидно — промърмори Хауи. — И с Хийт Холмс, както вече установихме. — Той се обърна към Холи. — Тази вечер мис Марпъл не е сред нас, но пък госпожа Гибни е тук. Ще ни помогнете ли да разгадаем мистерията?
Холи сякаш не го чу, продължаваше да се взира в картината на стената.
— Сламки вместо очи — промълви. — Да, точно така. Сламки… — Тя не довърши изречението.
— Госпожо Гибни? — повтори Хауи Голд. — Искате ли да ни съобщите нещо?
Холи се върна от мястото, на което се беше пренесла:
— Да. Мога да обясня какво се случва. Моля ви само да не си правите прибързани заключения. Мисля, че ще стане по-бързо, ако ви покажа откъс от филма, който донесох. Дискът със записа е в чантата ми.
Отново каза наум молитва за сила (и да получи подкрепата на Бил Ходжис, когато присъстващите заговориха един през друг — едни изразиха недоумение, други бяха разгневени), стана и сложи лаптопа си на масата на същото място, на което беше стоял лаптопът на Юн. После извади външен дивиди-плеър и го включи.
7.
Джак Хоскинс си беше наумил да помоли за отпуск по болест заради слънчевото изгаряне, като изтъкне, че ракът на кожата се предава по наследство в семейството му, но се отказа. Беше глупаво. Всъщност беше адски тъпо. Знаеше какво ще се случи: началник Гелър щеше да му нареди веднага да се пръждоса от кабинета му, а когато всички в участъка научеха (Родни Гелър не умееше да си държи езика зад зъбите), щяха да побъркат от майтапи детектив Хоскинс. Ако пък случайно Гелър се съгласеше, щеше да го прати на лекар, а Джак още не беше готов за среща с медицинско лице.
Така или иначе му бяха съкратили отпуската с три дни — адски нечестно, след като я беше заявил още през май. Според него тази несправедливост му даваше право (пълно право) да оползотвори дните под формата на еднодневни екскурзии, както би се изразил Ралф Андерсън. Още същия следобед предприе екскурзии до няколко бара. След третия почти забрави страховитото преживяване в Канинг, а след четвъртия вече не се страхуваше толкова много от слънчевото изгаряне и от странния факт, че го беше получил през нощта.