Другият [bg]

„Ако преди това не припадне“ — помисли си Ралф.

— Другия знае, че ще го видят в клиника „Хейсман“ — продължи Холи. — Такава е и целта му. Затова оставя още една улика, която ще инкриминира истинския Холмс — косъм от едното убито момиче. Според мен обаче главната причина да отиде там на 26 април е да пусне кръв от Тери Мейтланд, точно както по-късно прави с Клод Болтън. Винаги действа по един и същи начин. Първо убива. После набелязва следващата си жертва. Следващото си аз, да речем. След това се скрива. Само че всъщност това му състояние е нещо като зимен сън. Също като мечките и той излиза от предварително набелязаната си бърлога, но, общо взето, остава там известно време и си почива, докато настъпи промяната.

— В легендите преобразяването продължава години наред — намеси се Юн. — Може би цели поколения. Само че сега не става въпрос за легенда. Нали не мислите, че отнема толкова време, госпожо Гибни?

— Смятам, че са му необходими само няколко седмици, най-много няколко месеца. Докато се преобразява от Тери Мейтланд в Клод Болтън, лицето му вероятно изглежда като от пластилин. — Тя се обърна и погледна Ралф. Мразеше да гледа хората в очите, но понякога беше неизбежно. — Или все едно има дълбоки белези от изгаряния.

— Не го вярвам — промърмори Ралф. — Меко казано.

— Тогава защо човека с изгореното лице го няма на видеозаписите? — попита Джийни.

Той въздъхна:

— Не знам.

— В повечето легенди има зрънце истина — каза Холи, — но те не са истината, ако разбирате какво имам предвид. В мексиканските предания Ел Куко е като вампир, смучещ кръв, но според мен това същество се храни и с отрицателните емоции, със страданието. За него скръбта е като кръв, психическа кръв. — Тя се обърна към Марси: — Казал е на дъщеря ви, че се радва, задето е тъжна и скърби. Мисля, че се е хранел със скръбта ѝ.

— И с моята — прошепна Марси. — Също и със скръбта на Сара.

— Не твърдя, че каквото и да е в тази история отговаря на истината — каза Хауи Голд. — Не ме разбирайте погрешно. Само че случилото се със семейство Питърсън съответства на този сценарий. Всички бяха унищожени с изключение на бащата, а той е „зеленчук“ — лекарите го поддържат жив, но защо ли? Питърсънови са идеалните жертви за чудовище, което съществува благодарение на нещастието — поглъщач на скръб, вместо на грехове10.

— Напомни ми за случилото се пред съдебната зала — замислено промърмори Юн. — Ако наистина съществува чудовище, което се храни с отрицателни емоции, за него събитията пред съда са били като празнична вечеря по случай Деня на благодарността.

— Абе, вие чувате ли се какво говорите? — избухна Ралф. — Полудяхте ли всички?

— Престани да си криеш главата в пясъка! — сопна се Сабло и Ралф примигна, като че го бяха зашлевили. — Не само аз, всички си даваме сметка колко е невероятно и ще минем без натякванията ти, че си единственият нормален в приюта за душевноболни. Тук се случва нещо извън обсега на човешкото познание, нещо непознато. И човекът пред съдебната зала, който не се вижда на видеозаписите, е само елемент от загадката.