Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
В гърдите на Мери се появи тежест. Да не би Хенри да намекваше, че Адел и Стивън са подновили връзката си? Тя се наведе импулсивно напред.
— Вземи ме с теб, когато си тръгваш. Искам да ида в двора при мъжа си.
Очите на Хенри се разшириха от изненада и той се разсмя.
— Колко си нахална! Не мога да те взема със себе си, Мери. Въпреки че си струва да видя изражението на лицето на Стивън, когато те съзре там. Но той те е пратил в изгнание, и то съвсем основателно. Ако аз бях на мястото на мъжа ти, сега да си в манастир до края на живота си.
— Но не си ми мъж, нали? — Гласът на Мери бе язвителен.
— Не — Хенри се наведе към нея. — А мъжът ти не е тук. — Той й се усмихна. — Зимата сигурно е била мъчително дълга за теб.
— Не толкова, колкото ти се иска — отвърна студено Мери. — Не ме интересуват твоите намерения, милорд. Въпреки всичко, което се случи, обичам мъжа си и ще му остана вярна.
— Дори ако ти докажа, че той не ти е верен?
Господи, колко я заболя от тези прозрачни думи.
— Дори и в този случай.
— Възхищавам ти се, мадам — каза Хенри. Облегна се на стола си и въздъхна, но очите му пламтяха.
Мери не успя да заспи през нощта. Думите на Хенри не излизаха от паметта й. Болеше я заради неверността на Стивън. Продължи да си го представя с прекрасната развратна Адел Бофор, която вече беше Адел Ферарс. Мери се помъчи да измисли някакъв начин да избяга от Тетли в двора, за да си възвърне мъжа и положението си на негова съпруга. Но бягството от Тетли беше невъзможно. Единственият начин да се излезе беше през предните порти, а на нея й беше строго забранено да ги преминава. Ако Хенри беше дошъл с каруца, щеше да се опита да се скрие в нея и да се измъкне, но той не беше докарал такава. Мери се мяташе в леглото. Накрая се обърна на една страна. Единственото, което й оставаше, беше да прати писмо по Хенри. Себелюбивият принц със сигурност щеше да отнесе посланието й до Стивън.
Мери настръхна. Стори й се, че през воя на вятъра чува скърцане от затваряне на врата и отдалечения тътен на морските вълни, които се стоварваха върху брега. Хенри спеше в единствената друга стая на горния етаж. Досега трябваше да е заспал, но на този етаж нямаше кой друг да се прокрадва тихомълком в нощта. Сърцето на Мери учести ритъма си. Но когато вятърът утихна за миг и тя чуваше само мекия приспивен звук на вълните, които се удряха в брега, тя се успокои в това, защото не чу нищо повече.
Но само за миг. В следващата секунда Хенри се промъкна в леглото й с кикот и притисна дългото си възбудено тяло в нея. Привлече я към себе си. Мери ахна стреснато.
— Не се изненадвай, сладурче — прошепна Хенри и затърка нарасналите си слабини в голите й задни части. С едната си ръка милваше пълните й гърди. — Сигурен съм, че копнееш за мъж.
Мери не отговори. Слава богу, Хенри трябваше тепърва да се съблича, но тя беше чисто гола. И мили боже, толкова отдавна не я беше докосвал мъж. Тялото й се изпълни с такава жажда при допира му, че сърцето й се разбунтува. Обичаше Стивън, но Хенри беше много мъжествен. Тялото й го усещаше.
— Ти си се сгорещила — прошепна глухо Хенри. Стисна нежно гърдите й и си поигра с едното зърно. — Господи, знаех си. — Той я целуна по тила.
Мери си върна здравия разум.
— Махай се от леглото ми! Веднага се махай оттук!
— Не го искаш, нали — отвърна той и се затърка лениво в нея.
Мери затвори очи. Прииска й се Стивън да лежи до нея. На следващата секунда го прокле, че я остави така и е изпаднала в такова положение. За миг си позволи да се отдаде на усещанията, които се промъкваха крадешком из тялото й. След това си пое дъх и лакътят й удари с всичка сила Хенри по гръдния кош.
Той изохка. Мери се хвърли настрани. Хенри изпъшка гневно. Дръпна я рязко назад и я просна по корем.
Мери изкрещя, когато той се настани върху нея и се захвана да сваля непохватно гащите си.
— Бебето, проклет да си! Ще ми повредиш бебето!
Хенри се вцепени. След това стана от нея и прокара ръка по изпъкналия й корем.
Мери се измъкна изпод него и се дръпна от леглото.
Хенри седна.
— Мили боже! — възкликна той. Беше потресен.
Мери застана пред огъня. Огледа се обезумяло за някакво оръжие. Очите й се спряха на ръжена. Сграбчи го и го вдигна заплашително.
Хенри се вторачи в нея. Погледът му мигновено се съсредоточи върху закръгления й корем. След това премина към процепа между бедрата й и към потрепващите й гърди. Изправи гръб.
— Няма нужда от този ръжен — изрече сухо той. — Не съм искал да те изнасилвам.
— Нима? — попита Мери. Гласът й беше креслив и прегракнал. Почна да трепери. Не я интересуваше какво казва той. Принцът едва не я бе изнасилил.