Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
В това писмо разпореждаше на Семлер да се отправи към пристанището Плоче на югославското Адриатическо крайбрежие, като преди това си набави в Бриндизи необходимите карти, за да преодолее трудните проливи край остров Корчула. По-нататък му пишеше, че трябва да пристигне в Плоче на 10 юни вечерта и че за кораба ще има запазено място на кея. Нямаше нужда да съобщава на спедитора в Генуа за отклонението от Бриндизи до югославското пристанище.
Последното изискване на Шанън беше особено важно. Той искаше от бившия контрабандист да му намери моряшка карта на името на Кийт Браун, издадена и заверена от италианските власти. Другият необходим документ беше митническата декларация, в която да е отразено, че корабът не е спирал на нито едно пристанище между Бриндизи и Валенсия и че след като поеме товара във Валенсия, ще се отправи към сирийското пристанище Латакия. Семлер трябваше да използва старите си познати в Бриндизи, за да се сдобие с тези документи.
Преди да тръгне от Хамбург за Югославия, Шанън прати писмо и на Саймън Ендийн в Лондон. В него настояваше за среща в Рим на шести юни и молеше помощника на сър Джеймс да донесе със себе си съответния набор от морски карти.
По същото време корабът „Тоскана“ пореше вълните на пролива Бонифаций — тясната ивица кристално-бистра вода, която разделя южния връх на Корсика от северния край на Сардиния. Слънцето знойно приличаше, но от време на време подухваше слаб ветрец. Марк лежеше гол до кръста върху капака на главния трюм. Беше постлал под гърба си мокра хавлия и с това лъщящо под плажното масло тяло белгиецът изглеждаше като розов хипопотам. Дюпре, който на слънцето винаги почервеняваше като рак, се беше скрил под сенника и обръщаше десетата си бира от сутринта насам. Сиприани, матросът, боядисваше част от парапета при форпика, а първият помощник Норбиато хъркаше долу след края на нощната си вахта.
Също долу, сред жегата и изпаренията на машинното отделение, механикът Грубич смазваше някаква част, която имаше значение само за него, но без която „Тоскана“ не би поддържала своите постоянни осем възела през Средиземно море. В кабината при щурвала Семлер и Карл Валденберг си разказваха стари спомени.
Жан-Баптист Лангароти щеше да е много щастлив, ако беше на борда. Зад парапета, на няма и четири мили, се виждаше сивкавобелият изпружен под слънцето бряг на неговата родина. Но той беше на хиляди мили, в Западна Африка, където вече бе започнал сезонът на дъждовете и въпреки изпепеляващата жега небето беше оловносиво.
Алън Бейкър влезе в хотела на Шанън в Дубровник тъкмо когато наемникът се прибираше от плажа. Това беше на осми юни вечерта. Бейкър изглеждаше уморен и мръсен.
За разлика от него Кат Шанън имаше доста свеж вид. Той прекара тази седмица в югославския курорт като примерен турист. Печеше се на плажа и плуваше по няколко мили на ден. Изглеждаше отслабнал, но стегнат и загорял. Настроението му беше бодро.
След като се настани в хотела, ирландецът изпрати телеграма на Семлер, за да провери дали корабът е пристигнал в Бриндизи и дали се е получило неговото писмо от Хамбург. Тази сутрин дойде отговорът на германеца. „Тоскана“ бе пристигнала благополучно в италианското пристанище, а писмото също се беше получило и Семлер действаше по задачите. Накрая в телеграмата на Семлер пишеше, че ще тръгнат на девети сутринта, за да достигнат назначението на десети.
Докато седяха на чашка на терасата пред хотела, в който Шанън бе запазил стая и за Бейкър, наемникът съобщи на хамбургския търговец последните новини.
— Чудесно. Аз пък преди четиридесет и осем часа получих телеграма от Зилжак. Сандъците са пристигнали в Плоче и се намират в държавния склад на пристанището.
Двамата преспаха в Дубровник, а на сутринта взеха такси, което ги откара на сто километра по крайбрежието до Плоче. Колата им поразмърда кокалите. Имаха чувството, че се движат върху квадратни колела и чугунени ресори. Но гледката беше приятна. Нищо не нарушаваше девствения крайморски пейзаж. Някъде по средата на пътя спряха в градчето Плано да пийнат по чашка кафе и да се поразтъпчат.
Към обед се настаниха в хотела и изчакаха на терасата да стане четири часа, когато свършваше почивката на пристанищната администрация.
Пристанището бе разположено в дълбок залив, затворен откъм морето от един дълъг полуостров, наречен Пелиесач. Той започваше от бреговата линия южно от Плоче и вървеше на север почти успоредно на брега. Скалистият остров Хвар почти напълно затваряше входа между северния край на полуострова и брега. Корабите имаха достъп през една съвсем тясна водна ивица до лагуната, в която се гушеше Плоче. Тази дълга почти трийсет мили лагуна, заградена в девет десети от периметъра си със земя, представляваше рай за плувците, рибарите и ветроходците.