Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— Пристанището ще бъде Валенсия, макар че още не е съвсем уточнено. Тъй или иначе, това пристанище избраха испанските власти — каза Шлинкер на ирландеца. — От Мадрид ми съобщиха, че очакват товаренето да стане между 16 и 20 юни.
— Предпочитам да е на 20-и — каза Шанън. — Добре ще е, ако „Тоскана“ пристигне през нощта на 19-и и приеме товара на сутринта.
— Чудесно! — каза Шлинкер. — Ще уведомя моя мадридски партньор. Той обикновено урежда транспортирането и товаренето. Работи с един първокласен спедитор във Валенсия, който е в много близки отношения с персонала на митницата. Така че не вярвам да има някакви проблеми.
— В никакъв случай не трябва да има проблеми — рязко отвърна Шанън. — Вече ни забавиха веднъж и ако не натоварим на 20-и, ще си просрочим договора.
Това не беше вярно, но Шлинкер едва ли би могъл да го знае.
— Искам и аз да присъствам на товаренето — каза наемникът.
Шлинкер сви устни.
— Не мога да ви спра, но ще трябва да гледате отдалеч — каза той. — По документи клиентът е арабско правителство и затова не можете да се представите като купувач на стоката.
— Освен това искам във Валенсия да се кача на борда — каза Шанън.
— Това ще е още по-трудно. Цялото пристанище е оградено с телена мрежа. Влиза се само с пропуск. За да се качите на кораба, ще трябва да минете през паспортен контрол. А тъй като на борда ще има муниции, пред стълбичката ще бъде поставен пост на „Гуардия Сивил“.
— Ако предположим, че капитанът има нужда от още един моряк? Не би ли могъл да си наеме човек от града?
Шлинкер се замисли.
— Мисля, че е възможно. Свързан ли сте с компанията собственичка на кораба?
— Не и по документи — каза Шанън.
— Ако след пристигането капитанът уведоми спедитора, че на предното пристанище е освободил един от членовете на екипажа, за да отиде на погребението на майка си, и очаква този моряк да се завърне на борда във Валенсия, мисля, че няма да има възражения. Но за целта ще трябва да си извадите моряшка карта, за да удостоверите, че сте моряк. При това на вашето име, мистър Браун.
Шанън помисли няколко минути.
— Добре. Ще го уредим — каза той.
Шлинкер погледна в дневника си.
— Значи аз ще бъда в Мадрид на 19-и и на 20-и. Имам още една сделка там. Можете да ме намерите в хотел „Минданао“. Щом датата на товаренето ще е 20-и, по всяка вероятност военният конвой ще потегли през нощта на 19-и и ще достави партидата на пристанището призори. Ако ще се качвате на кораба, най-добре е да го сторите, преди конвоят да е пристигнал.
— Аз ще отида в Мадрид на 19-и — каза Шанън. — Ще ви се обадя, за да разбера дали конвоят е потеглил навреме. Ако карам бързо до Валенсия, ще мога да изпреваря военните.
— Това си е ваша работа — каза Шлинкер. — Аз ще намеря хора, които да уредят транспортирането и товаренето за сутринта на 20 юни. Това са моите задължения. Не мога да отговарям за рисковете, които ще поемете при качването си на кораба. Вие сам ще си берете грижата за това. Мога само да ви предупредя, че корабите, които пренасят оръжие, са под строгото наблюдение както на армията, така и на митническите власти. Ако се случи така, че корабът бъде задържан заради вас, аз не нося никаква отговорност. И още нещо. След като един кораб поеме на борда си оръжие, той е длъжен да напусне испанското пристанище в рамките на шест часа и няма право да влиза отново в испански води, преди да е оставил товара. И накрая, митническата декларация трябва да бъде напълно изрядна.
Преди да тръгне от Тулон, Курт Семлер даде на Шанън да пусне едно писмо. То беше адресирано до спедитора в Генуа и го уведомяваше, че са настъпили някои изменения в първоначалния план и че вместо да се отправи директно от Тулон за Мароко, „Тоскана“ ще се отбие първо в Бриндизи, за да натовари нова партида. По-нататък Семлер съобщаваше, че е сключил изгодна сделка в Тулон и се отклонява от маршрута, понеже стоката трябва да се достави спешно, а партидата за Мароко може да почака. Тъй като наемникът беше директор на „Спинети Маритимо“, неговите думи имаха тежестта на заповед. Той изискваше от спедитора в Генуа да запази по телекса място на кея в Бриндизи за седми и осми юни, като освен това помоли пристанищната служба да задържи всички адресирани до „Тоскана“ писма.
Такова именно писмо Шанън написа и изпрати от Хамбург. Адресира го до синьор Курт Семлер, „Тоскана“, чрез пристанището в Бриндизи, Италия.