Кучетата на войната

— Добре — каза той. — Кой е този партньор?

— Казва се Зилжак. Сега е в Югославия и урежда транспортирането на товара до складовете в Плоче. Когато пристигне корабът, той ще прекара стоката през митницата.

— Мислех, че ти ще свършиш тази работа.

— Аз трябваше да я свърша, но се наложи да наема югославски партньор. Честно ти казвам, Кат, нямах друг изход.

— В такъв случай ще му платя лично. В пътнически чекове.

— Аз не бих постъпил така — каза Бейкър.

— Защо?

— Купувачите на тази стока по документи са от Того, нали? Значи са черни. И ето че се появява някакъв бял, който явно държи парите. Властите могат да надушат нещо. Можем заедно да отидем в Плоче, а мога да отида и сам. Но ако искаш да дойдеш с мен, ще трябва да те представя като мой помощник. Освен това, за да осребриш пътнически чек в югославска банка, е необходим паспорт. На югославяните в банката им задават много въпроси. Зилжак поиска да му се плати в брой.

— Добре. Ще осребря няколко чека тук, в Хамбург, и ще му платя в долари — каза Шанън. — Но ти ще си получиш парите в чекове. Не ми се ще да нося със себе си големи суми в брой. Не и в Югославия. Там са особено чувствителни към такива неща. Ще събудим интереса на специалните служби. Ще вземат да си помислят, че финансирам шпионска операция. Затова искам да влезем в Югославия като туристи с пътнически чекове.

— Нямам нищо против — каза Бейкър. — Кога мислиш да тръгнем?

Шанън си погледна часовника. На следващия ден беше първи юни.

— Вдругиден — каза той. — Първо ще вземем самолета до Дубровник и ще се попечем една седмица на плажа. И без това имам нужда от почивка. Всъщност ти можеш да дойдеш и после. Но не по-късно от осми или девети. Ще наема кола и на десети ще се спуснем до Плоче. „Тоскана“ ще пристигне същата вечер или рано сутринта на единадесети.

— Иди сам — каза Бейкър. — Аз трябва да уредя някои неща тук, в Хамбург. Ще дойда при теб на осми.

— Твърдо — каза Шанън. — Ако не се появиш, ще тръгна да те търся. И ще бъда страшно бесен.

— Няма да те подведа — каза Бейкър. — Но не забравяй, че ми дължиш още пари. Вече влязох вътре покрай тази сделка. Така че и аз съм заинтересован не по-малко от теб всичко да приключи успешно.

Тъкмо това искаше да чуе Шанън.

— Надявам се, че имаш с какво да ми платиш — допълни Бейкър и взе да прехвърля една бучка захар между пръстите си.

Шанън извади пачка доларови чекове и я размаха пред носа на търговеца. Той се усмихна.

Двамата станаха от масата и на излизане ирландецът се обади в една туристическа фирма, която организира летуването на хилядите немци, които почиват по Адриатическото крайбрежие. Попита за имената на трите най-добри хотела в югославския курорт и каза на Бейкър да го търси в един от тях под името Кийт Браун.