Магическо кралство за продан. Продадено

— Нещата ли? — вдигна вежди Бен.

Куестър се наведе по-близо. Намираха се по средата на езерото при последния курс.

— Боя се, че аз потопих моста, ваше величество.

Той надникна неохотно отвъд мачтата на лодката. Бен надникна заедно с него. Едва успя да сдържи усмивката си.

Той покани гостите в голямата зала и ги настани около няколко събрани дълги маси. Разтревожи се със закъснение, че в Сребърния дворец може да не се намери храна за всички, но притесненията му се оказаха неоснователни. Дворецът произведе провизии в складовете с възобновена сила и решителност — сякаш усещаше каква, победа бе извоювана, тъй че имаше достатъчно храна и пиене за всички — както вътре, така и вън.

Беше великолепно пиршество — един всеобщ празник. Всички ядоха и пиха доволно, разменяха си наздравици, разказваха си приключенията. Взаимното дружелюбие преодоля всякакъв скептицизъм. Всички се чувстваха по новому. Един по един събраните се изправиха на крака по предложение на Куестър и поднесоха още веднаж своя обет за вярност и безусловна подкрепа на новия крал на Ландовър.

— Да живее кралят Бен Холидей — вдигна тост Речният господар. — Дано и в бъдеше да имате същите успехи, както днес.

— Дано запазите магията и да си служите с нея добре — пожела му Календбор с недвусмислена предупредителна нотка в гласа.

— Сила и справедливост, ваше величество — пожела Стрехан, все още със сянка на съмнение и безпокойство в погледа.

— Ваше светло величество! — възкликна Филии.

— Ваше могъщо величество! — отекна Сот. Е, да — пожеланията бяха изпълнени със смесени чувства, но бяха добре дошли. Един подир друг всички му засвидетелстваха своята вярност и сипеха благопожелания. Бен любезно ги прие. Имаше основание за оптимизъм, колкото и труден да се окажеше утрешният ден. Паладин се беше завърнал — върнал се от мястото, където никой не бе си помислил да го потърси, освободен бе от затвора в сърцето на Бен. Магията се бе върнала в долината и Ландовър можеше отново да се преобрази в онази пасторална земя, каквато е бил на времето. Промените щяха да бъдат бавни, но щяха да дойдат. Мракът и мъглите щяха да се вдигнат и отново щеше да огрее слънце. Потъмняването щеше да се изчисти, Сребърният дворец щеше да престане да бъде дворецът на Дракула. Болестта, която бе поразила сините дъбове, щеше постепенно да изчезне. Горите, поляните и хълмовете щяха да се излекуват. Езерата и реките щяха да се прочистят. Животът щеше отново да започне да избуява. Всичко ще се възроди.