Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
С огромно усилие успя да пъхне ръка под туниката си и да хване медальона.
Гравюрата на Сребърния дворец, изгряващото слънце и възседналия кон рицар се вряза в ръката му. Медальонът бе единствената му надежда и той се хвана за него като удавник за сламка.
Помогни ми, молеше се той.
Демоните остро просъскаха в знак на очакване. Марк намали хода на вълка-змия и шлемът със смъртоносния череп се вдигна предизвикателно.
Още не е късно — все още мога да избягам, казваше си Бен, обзет от ужас. Все още мога да използвам медальона, за да се спася!
В този момент нещо се мерна в паметта му — без да може да определи какво. Страхът има много лица, бяха го предупредили вълшебните същества. Трябва да се научиш да ги различаваш. Думите само го побутнаха, но това бе достатъчно, за да се освободи от мъртвата хватка на страха и да започне отново да разсъждава. Мислите му се отприщиха. Откъслечни разговори и събития, отнасящи се до медальона, се стрелкаха в съзнанието му едни подир други. Въртяха се и се щураха като отломки посред неочакван водовъртеж и той отчаяно се опитваше да се улови за тях.
Спокойният глас на Уилоу му шепнеше посред това объркване: Отговорите, от които се нуждаеш, са в тебе.
Ала защо, по дяволите, не можеше да ги открие!
В този момент паметта му се съсредоточи около едно единствено предупреждение, което той бе почти забравил в хаоса на отминалите дни и седмици, и той го открои измежду другите. Колкото и да бе чудно, то бе дошло от Мийкс. Съдържаше се в писмото, което придружаваше медальона.
Никой не може да ти отнеме медальона, се казваше в писмото.
Той си повтори тези думи, чувствайки, че в тях се криеше нещо важно, макар и още да не разбираше какво е то. Ключът бе този медальон. Винаги бе знаел това. Бе положил клетва като крал пред него. Той бе символът на неговата власт. Всички го признаваха като белег на това, че е крал. Той беше ключът за влизане и излизане от Ландовър. Той беше ключът за връзката между кралете на Ландовър и Паладин.
Марк заби метални шпори в люспестото тяло на вълка-змия и звярът се наведе напред още веднаж и просъска от ярост. Армията от демони настъпваше заедно с него.
Той не може да ми отнеме медальона, изведнаж осъзна Бен. Марк ще има нужда от медальона, но не може да ми го отнеме. Имам някакво чувство, че е така. Той изчаква да го използвам, за да изчезна завинаги от Ландовър. Точно това очаква да сторя. Точно това иска всъщност той.
Мийкс също искаше това. Всичките му врагове искаха това.
Значи имаше основателна причина да не го позволи.
Той извади медальона изпод туниката си и го остави да пада на гърдите му така, че всички да го виждат. Няма да го махне. Няма да го използва, за да избяга. Няма да остави Ландовър, след като бе положил толкова усилия, за да остане. Той вече принадлежеше на тази земя, жив или мъртъв. Тук бе неговата родина.
Тук бе неговото призвание.
Той изведнаж си помисли отново за Паладин.
Железният Марк наближаваше с наведена към гърдите му пика, заострена на върха. Бен чакаше. Вече не чувстваше страх. Вече не чувстваше нищо, освен възвърнатата упоритост и решителност.
Това бе достатъчно.
В отсрещния край на ливадата проблясна светлина и озари в брилянтната си белота сенките и мрака. Марк се извърна и сред редиците на демоните се разнесе глухо съскане в знак на разпознаване.
От светлината се яви Паладин.
Бен целият потрепера. Нещо в него го привличаше с непреодолима сила към привидението — като невидим магнит. Сякаш призракът протягаше ръце към него.
Паладин стигна до края на гората и спря. Зад него светлината угасна, но този път той не изчезна заедно с нея, както бе ставало преди. Този път остана.
Бен целия се гърчеше вътрешно, чувстваше, че се отделя от тялото си, колкото и невероятно да му се струваше. Искаше му се да вие. Какво ставаше с него? Съзнанието му бързо работеше. Демоните бяха като полудели — крещяха, виеха и се мятаха на всички страни. Марк излезе напред посред тях и вълкът-змия, който яздеше, ги затъпка под краката си като стръкчета трева. Бен чу как Куестър го викаше. Чу, че и Уилоу го викаше — и чу собственият си глас да им отвръща.
В този момент при цялото си объркване и физическо страдание той видя нещо грандиозно и страховито. Паладин бе престанал да бъде призрак. Той бе реален!