Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Без да поглежда повече натам, Перин напъха ръкавиците си зад широкия си колан и влезе вътре с двамата сеанчанци, като отметна наметалото, та да се види коприненото му палто. Докато излезеха, хората на Файле — неговите хора, предполагаше — щяха да са научили много от онова, което знаеха мъжете и жените навън. Едно бе научил от Балвер. Знанието може да е много полезно и никога не знаеш коя троха ще се окаже по-ценна и от злато. Засега обаче единственото знание, което го интересуваше, нямаше да дойде оттам.
Предната стая на къщата беше пълна с маси, а зад тях седяха чиновници, наведени над купчини хартии. Единственият звук беше скърцането на пера по листовете и нечия кашлица. Мъжете бяха с тъмнокафяви палта и бричове, жените — с рокли в същия цвят. Някои носеха игли, от сребро или месинг, с форма на паче перо. Сеанчанците, изглежда, имаха униформи за всичко. Щом Тилий влезе, един кръглобузест в дъното на стаята, с две сребърни пера на гърдите, стана и се поклони дълбоко — коремът му насмалко да се изхлузи от палтото. Не се изправи, докато не спряха пред него.
— Аз съм Тилий Кирган — заяви отсечено сеанчанката. — Искам да говоря с командващия тук.
— Както заповядате флаг-генерал — отвърна раболепно шишкото, пак се поклони и бързо излезе през една врата.
Писарят, който кашляше, с гладко лице и като че ли по-млад от Перин, и който все едно че беше от Две реки, се закашля още по-силно и прикри устата си с ръка. Опита се да спре, но кашлицата се върна.
Мишима го изгледа намръщено и промърмори:
— Ако е болен, не бива да го държат тука. Ами ако е заразно? Напоследък чувам за какви ли не странни болести. Човек стане здрав сутринта, а до залез-слънце е подут труп и никой не знае от какво е умрял. Чух за една жена, дето полудяла за един час и всеки, който я пипнел, също полудявал. За три дни измряло цялото й село, имам предвид ония, които не успели да избягат. — И подкрепи думите си със странен жест, дъга с палеца и показалеца, а другите — свити плътно.
— Не бива да вярваш на слухове, нито да ги повтаряш — сряза го флаг-генералът и повтори жеста, като че ли неволно.
Дебелият чиновник се появи отново — отвори вратата на прошарен мършав мъж с черна кожена превръзка на мястото на дясното око. През челото му, зад превръзката и по бузата, минаваше напукан бял белег. Мъжът беше нисък, с тъмносиньо палто с две малки бели черти на гърдите.
— Блазик Фалун, флаг-генерал — представи се той. Чиновникът заситни към масата си. — С какво мога да съм ви полезен?
— Капитан Фалун, трябва да поговорим за… — Тилий млъкна, понеже кашлящият скочи и столчето изтропа зад него на пода.
Младежът се хвана за корема, преви се и повърна тъмен бълвоч, който се изсипа на пода и се разпиля на малки черни буболечки — пръснаха се във всички посоки. Някой изруга стъписващо силно в настъпилата иначе мъртва тишина. Младежът зяпна ужасено буболечките и заклати глава. Огледа стаята, без да спира да клати глава, и отвори уста да каже нещо, но отново се преви и избълва нов черен поток, по-дълъг този път, и и той се разпиля на буболечки, които защъкаха по пода. Изпищя жена — дълъг и ужасен писък — и изведнъж писарите се развикаха, наскачаха, заобръщаха столове и маси и побягнаха в паника от лазещите по пода буболечки. Младежът повърна още веднъж, и пак, смъкна се на колене, рухна и се загърчи, бълваше още и още черни твари. И като че ли ставаше по-плосък. Свиваше се. Гърчовете спряха, но черните гадини продължаваха да се изливат от зяпналата му уста и да бягат по пода. Най-сетне — сякаш всичко бе продължило повече от час, но не можеше да е повече от минута-две — най-сетне пороят буболечки намаля и замря. От нещастника остана нещо бяло и плоско под дрехите, като опразнен мях. Виковете продължиха, разбира се. Половината писари се бяха покатерили по масите, сипеха ругатни и молитви и крещяха. Другата половина побягнаха навън. Дребните твари щъкаха навсякъде по пода. Стаята потъна в ужас.
— Чух една мълва — каза дрезгаво Фалун. По челото му беше избила пот. Миришеше на страх. Не ужас, определено беше страх. — На изток оттук. Само че онова били стоножки. Черни стоножки.
Буболечките запълзяха към него и той заотстъпва с проклятия и направи същия жест като Тилий и Мишима.
Перин замачка буболечките под ботуша си. Беше настръхнал от отвращение, но нищо не беше важно освен Файле. Нищо!