20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Но лорд Монтрос? — отговори кралицата. — Аз чувах за големи и бързи успехи, за победи при Инвър
лаши1, Олдон2, Олфърт3 и Килсит. Чувах, че той отива към границата, за да се присъедини към краля.
— Да, всемилостива господарке, но на границата срещнал Леели. Той дотегнал на победата със свръхчовешки дела: победата го изоставила. Разбит при Филипо, Мон трос бил принуден да разпусне остатъка от войските си и да бяга, преоблечен като лакей. Сега е в Берген, в Норвегия.
— Бог да го пази! — каза кралицата. — Все пак е утешително да се знае, че ония, които толкова пъти са рискували живота си за нас, са в безопасност. А сега, милорде, когато виждам истинското положение на краля, тоест, че то е отчаяно, кажете ми какво имате да ми съобщите от моя царствен съпруг.
— Е добре, всемилостива господарке — рече лорд Уинтър, — кралят желае да се постараете да разберете как са разположени към него кралят и кралицата.
— Уви! — отговори кралицата. — Вие знаете това: кралят е още дете, а кралицата е жена, и то много слаба. Всичко е в ръцете на господин дьо Мазарини.
— Нима той иска да играе във Франция същата роля, която Кромуел играе в Англия?
— О, не! Той е гъвкав и хитър италианец, който може би мечтае за престъпление, но никога не ще посмее да го извърши. В пълна противоположност на Кромуел, който разполага с две камари, Мазарини се опира в борбата си с парламента само на кралицата.
— Тогава толкова повече основания има да покровителствува един крал, преследван от двете камари.
Кралицата поклати огорчено глава.
— Ако съдя по отношението му към мен, милорд — каза тя, — кардиналът няма да направи нищо или може би Ще бъде дори срещу нас. Моето присъствие и присъствието на дъщеря ми във Франция му тежат вече: толкова повече ще му тежи присъствието на краля. Милорд — прибави Анриет с меланхолна усмивка, —
——
’ Грешка в оригинала. Не е Инвърлаши (Inverlashy), а Инвърлоки (Inverlochy). — Б. пр.
2 Пак грешка. Не е Олдон (Auldone), а Олдърн (Auldearn). — Б. пр.
3 Грешка. Не е Олфърт (Alfort), а Олфърд (Alford). — Б. пр.
4 Грешка в оригинала. Не е Lesly, a Lesley — Леели. — Б. пр.
тъжно и почти срамно е да кажа, но ние прекарахме зимата в Лувър без пари, без бельо, почти без хляб, и често не ставахме от леглото по липса на отопление.
— Ужасно! — извика лорд Уинтър. — Дъщерята на Анри IV, жената на крал Чарлз! Защо не се обърнахте, всемилостива господарке, към някого от нас?
— Ето какво гостоприемство дава на една кралица министърът, от когото един крал се готви да иска гостоприемство.
— Но аз чувах да се говори за брак между негово височество принц Уелски и принцеса д’Орлеан — каза лорд Уинтър.
— Да, за минута се надявах на това. Децата се обичаха; но кралицата, която в началото покровителствуваше тая любов, възприе друго становище; а господин херцог д’Орлеан, който гледаше благосклонно началото на сближаването им, забрани на дъщеря си да мисли повече за тоя съюз. Ах, милорд — продължи кралицата, като не помисли дори да изтрие сълзите си, — по-добре е да се воюва, както направи кралят, и да се умре, както може би ще направи той, отколкото да се живее с просия като
мене.
— Смелост, всемилостива господарке, смелост! Не се отчайвайте. Интересите на френската корона, тъй разклатена в тая минута, диктуват да се потуши въстанието в съседния народ. Мазарини’е държавник и ще разбере тая необходимост.
— Но уверен ли сте — каза кралицата със съмнение, —
че не са ви изпреварили?
— Кой ще ме изпревари? — попита лорд Уинтър.
— Джойсовци, Приджовци1, Кромуеловци.
— Шивач! Колар! Пивовар! О, всемилостива господарке, надявам се, че кардиналът няма да влезе в съюз с такива хора.
— А какъв е самият той?
— Но за честта на краля, за честта на кралицата …
— Хайде, нека се надяваме, че той ще направи нещо за тая чест. Един приятел е винаги тъй красноречив,
——
1 Грешка на оригинала. Не е Приджовци (les Pridge), а Прайдовци (les Pride). — Б. пр.
милорде, че вие ме успокоявате. Дайте ми ръката си и да отидем при министъра.
— Всемилостива господарке — каза лорд Уинтър и се поклони, — аз съм смутен от тая чест.
— Но ако той откаже — каза госпожа Анриет, като се спря, — и кралят изгуби сражението?
— Тогава негово величество ще намери подслон в Холандия, където, както чувах, се намира негово височество принц Уелски.
— И в случай на бягство на много ли служители като вас може да разчита негово величество?
— Уви, не, всемилостива господарке! Но тоя случай е предвиден и аз дойдох да търся съюзници във Франция.