Войната на близнаците

— Огнената Наковалня! — Дънкан скочи от трона си и се втренчи в кендера. — Ти си приятел на Огнената Наковалня?

— Да, но не е необходимо да се вълнувате толкова — рече постресен Тас. — Вярно, Флинт си имаше трески за дялане — вечно мърмореше и постоянно обвиняваше хората, че крадяли разни неща, въпреки че имах съвсем сериозни намерения да върна гривната обратно там, откъде я взех, но това не ви позволява да...

— Огнената Наковалня — произнесе мрачно Дънкан — е водачът на нашите врагове. Не го ли знаеше?

— Не — каза заинтригувано кендерът. — Не, не го знаех. О, но съм сигурен, че не може да е същият Огнената Наковалня — добави след секунда размисъл. — Флинт едва ли ще се роди през близките петдесет години. Може да е баща му. Рейстлин твърдеше, че...

— Рейстлин? Кой е Рейстлин? — настоя кралят. Тасълхоф фиксира джуджето със сурово изражение:

— Въобще не внимавате, а? Рейстлин е магьосникът. Онзи, когото убихте... Ъъъ, онзи когото не убихте. Онзи, който си мислехте, че сте убили, но не сте.

— Името му не е Рейстлин. Казва се Фистандантилус! — изсумтя Дънкан. Кралят на джуджета седна обратно на мястото си с непреклонно изражение. — Е — продължи, когато се настани удобно и отново погледна от високо Тас, — ако правилно съм те разбрал, планираш да отведеш магьосника, който е бил излекуван от свещенослужител, при положение, че такива не съществуват в нашия свят, и генерала, за когото твърдиш, че е твой приятел, обратно на място, което все още не съществува, за да се срещнеш с нашия нероден враг, като за целта използвате устройство, изобретено от гном, което всъщност работи?

— Именно! — извика тържествуващо кендерът. — Разбрахте най-после! Вижте само колко добре се справяте, когато ме слушате!

Гнимш кимна енергично, за да подкрепи думите му.

—  Стража! Отведете ги! — изръмжа Дънкан. Той се обърна към Карас с хладен тон: — Даде ми думата си. След десет минути ще те очаквам на Военния съвет.

— Но, тане! Ако те наистина познават генерал Карамон...

— Достатъчно! — изрева внезапно кралят. — Задава се война, Карас. И цялата ти доблест, и всичките ти благородни възражения срещу избиването на наши роднини няма да променят този факт! Ще излезеш на бойното поле и ще се биеш, или можеш да вземеш посраменото си голобрадо лице и да го скриеш в занданите, заедно с онези, които ни предадоха — дюлърите! Кое избираш?

— Естествено, заклел съм се да ви служа, тане мой — отговори с вкаменено лице Карас. — Животът ми е в ръцете ви.

— Гледай да не го забравиш пак! — отсече Дънкан. — И за да съм сигурен, че няма да ти хрумне още някоя детинщина, ще наредя да те задържат в покоите ти. Можеш да излизаш само по време на Военните съвети. Колкото до тези двамата — той махна към Тас и Гнимш, — ще бъдат затворени на тайно място, додето не приключим с войната. Над главата на всеки, който се опълчи срещу заповедите ми, виси заплаха от смъртно наказание.