Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че не само го е забелязал, но го е и приветствал. Безсъмнено става дума за предварителна уговорка, според която той ще заеме престола, след като гуркулите потушат всяка съпротива и обесят копелето ти на портите на Агрионт. Ще бъде крал на Съюза — под господството на Утман-ул-Дощ.
— Измяна.
— Най-обикновено предателство. Но това не би трябвало да ни учудва, нали, братко? Ние с теб сме виждали къде по-страшни неща, може би самите ние сме вършили къде по-страшни неща.
— Някои постъпки са неизбежни.
Феро чу Юлвей да въздиша:
— Никога не съм го отричал.
— Колко са?
— Те никога не идват по един-двама. Пет легиона досега, но това е само авангардът. Идват още. Хиляди. Целият Юг се е вдигнал на война.
— Калул с тях ли е?
— Че за какво му е? Той си е в Саркант. Разхожда се из градините по скалните тераси и очаква вестта за унищожението ти. Мамун ги предвожда. Плодът на пустинята, трижди благословен и трижди…
— Знам имената, с които се нарича арогантната свиня!
— Не е важно как се нарича, но е станал много силен и води със себе си Стоте думи. Идват за теб, братко. Тук са. Ако бях на твое място, сега щях да съм далеч оттук. Далеч в Севера, докато още има време.
— А после какво? Мислиш, че няма да ме последват и там ли? Сега какво, на края на Света ли да се скрия? Бях там наскоро, нищо интересно. Имам още няколко скрити коза.
Последва дълго мълчание.
— Намерил си Семето?
— Не.
Отново мълчание.
— Не съжалявам. Да си играеш с тези сили… да изкривяваш, да не кажа направо, да нарушаваш Първия закон… Последния път, когато това нещо беше използвано, остави Олкъс в руини и почти доведе до разрушението на целия свят. По-добре да остане погребано завинаги.
— Дори ако всичките ни надежди са погребани с него?
— Много по-важни неща са изложени на риск от надеждите ми, от твоите също.
На Феро не й дремеше за надеждите, както за тези на Баяз, така и за тези на Юлвей. И двамата я бяха измамили. Беше й дошло до гуша от лъжите им, от тайните им, от обещанията им. От доста време насам не правеше нищо, освен да говори и да чака, и пак, и пак. Изправи се, нададе пронизителен крясък и ритна вратата. Бравата се откърти и вратата влетя в стаята. Двамата възрастни мъже седяха зад масата, на която имаше лампа, чиято светлина осветяваше едно бяло и едно черно лице. В сянката на далечния ъгъл на стаята седеше още някой. Кай, мълчалив, обгърнат в мрак.
— Не можа ли просто да почукаш? — попита Баяз.
На тъмното лице на Юлвей се очерта светлата извивка на усмивката му.
— Феро! Радвам се, че все още си…
— Кога идват гуркулите?
Усмивката му изчезна и той въздъхна дълбоко.
— Виждам, че не си се научила на търпение.
— Научих се, но накрая търпението ми се изчерпа. Кога идват?
— Скоро. Челните им отряди вече прочистват провинцията, обсаждат укрепленията и подсигуряват Мидърланд за пристигането на основните им сили.
— Някой трябва да ги спре — промърмори Феро и заби нокти в дланите си от стискане на юмруци.
— Четеш ми мислите. — Баяз се облегна назад и острите черти на лицето му потънаха в сенки. — Усмихна ти се късметът, а, Феро. Искаше отмъщение и ето, пада право в ръцете ти, узряло и кърваво червено. Армията на Утман акостира в Мидърланд. Хиляди гуркули, тръгнали на война. Може би до две седмици ще са пред градските порти.
— Две седмици — прошепна Феро.
— Обзалагам се, че ще има изпратени насреща им военни части на Съюза. Ако толкова не можеш да чакаш повече, мога да ти уредя място в някоя от тях.
Беше чакала прекалено дълго вече. Хиляди гуркули, тръгнали на война. Ъгълчетата на устните на Феро се повдигнаха и усмивката й се разтегли, широко, още по-широко, чак докато не я заболя устата.
Втора част
Последният довод на кралете