Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Ала когато стигна до втората площадка, спря рязко. За трети път стъклената врата беше заключена, а офисът зад нея – неосветен и безшумен.
Тя си отключи, влезе и направи бърз оглед на обстановката. Вратата към вътрешния офис беше отворена. Походното легло на Страйк бе грижливо сгънато. Нямаше следи от вечеря в кошчето за боклук. Мониторът на компютъра бе тъмен, чайникът – студен. Робин бе принудена да заключи, че Страйк не е нощувал у дома (както го формулира в ума си).
Тя окачи палтото си, после извади от чантата си малък бележник, включи компютъра и след няколко минути изпълнено с надежда, но безплодно чакане започна да пише доклад за откритото предишния ден. Почти не бе спала от вълнение как ще го съобщи лично на Страйк. Писането на клавиатурата беше донякъде разочароващо. Къде беше той?
Докато пръстите ѝ летяха по клавишите, в ума ѝ изникна вероятен отговор, който никак не ѝ харесваше и който тя се зае да обмисля. Съкрушен от новината за годежа на бившата си приятелка, дали не бе отишъл да я умолява да не се омъжва за другия? Та не бе ли крещял из целия Чаринг Крос Роуд, че Шарлот не обича Джаго Рос? Може би все пак беше истина; може би Шарлот се бе хвърлила в обятията на Страйк и сега, помирени, си отспиваха прегърнати в апартамента, от който бе пропъден преди четири седмици. Робин си спомни завоалираните въпроси и намеци на Луси за Шарлот и заподозря, че едно такова евентуално събиране не би допринесло за сигурността на работата ѝ. „Не че има значение – напомни си тя, докато пишеше настървено и с нехарактерни за нея неточности. – Тръгваш си само след една седмица.“ Тази мисъл още повече засили възбудата ѝ.
Другата възможност, разбира се, бе Страйк да е отишъл при Шарлот и тя да го е отхвърлила. В такъв случай въпросът за сегашното му местонахождение ставаше по-неотложен и по-малко личен. Ами ако при цялата си уязвимост бе излязъл, решен отново да се напие до несвяст? Бързите пръсти на Робин се забавиха и спряха по средата на изречението. Тя се завъртя на стола си, за да погледне мълчащия служебен телефон.
Като нищо тя можеше да е единственият човек, който знае, че Корморан Страйк не е там, където се полага да бъде. Може би беше редно да позвъни на мобилния му телефон? Ами ако не вдигне? Колко часа трябваше да изчака, преди да се свърже с полицията? Дойде ѝ идеята да позвъни на Матю в службата му и да се посъветва с него, но бързо я отхвърли.
Двамата с Матю се бяха скарали, когато Робин се върна с голямо закъснение у дома, след като бе изпроводила пияния Страйк от „Тотнъм“ до офиса му. Матю отново бе започнал да ѝ натяква, че е наивница, прекалено чувствителна и си пада по неудачници. Че Страйк си търси евтина секретарка и използва емоционален шантаж, за да постигне целите си. Че вероятно няма никаква Шарлот, а всичко е сложно скроен заговор, за да си осигури той съчувствието и услугите на Робин. Тогава Робин избухна и му каза, че ако някой я шантажира, това е той с постоянното си мрънкане за парите, които тя трябвало да печели, и с намеците си, че не внася достатъчен дял. Не е ли забелязал, попита го, че ѝ доставя удоволствие да работи за Страйк. Не му ли е минало през задръстения счетоводителски мозък, че може да се ужасява от тягостната и еднообразна служба в „Човешки ресурси“? Матю беше поразен и се впусна в извинения (макар да си запази правото да укорява поведението на Страйк), ала Робин, обикновено миролюбива и добродушна, остана гневна и отчуждена. Примирието настъпи чак на следващата сутрин, и то примесено с антагонизъм главно от страна на Робин.
Сега, докато наблюдаваше телефона в тишината, част от гнева ѝ към Матю се насочи към Страйк. Къде беше той? Какво правеше? Защо се държеше, сякаш си заслужаваше обвиненията на Матю в безотговорност? Тя беше тук, пазеше крепостта, а той вероятно тичаше подир бившата си годеница, пращайки бизнеса им по дяволте...
...неговия бизнес...