Зовът на кукувицата

Той спря до бюрото на Робин и отново се взря в лицето на професор Джосая Ейджиман.

– Произхожда от Гана – уведоми го тя, – но до смъртта му семейството е живяло в Клъркънуел.

Страйк ѝ върна снимката.

– Не я губи. Справила си се страхотно, Робин.

– Това не е всичко – каза тя изчервена и развълнувана, като правеше усилие да не се усмихне до ушите. – Следобед взех влака до Оксфорд и отидох в „Малмезон“. Знаеш ли, че са превърнали стар затвор в хотел?

– Сериозно ли? – учуди се Страйк и се облегна на канапето.

– И е доста приятен всъщност. Реших да се направя на Алисън и да проверя дали Тони Ландри не е забравил нещо там...

Страйк отпи от чая си, като си каза, че звучи твърде неправдоподобно секретарка да бъде изпратена с такава цел три месеца след случката.

– Във всеки случай това беше грешка.

– Нима? – изрече той със старателно неутрален тон.

– Да, защото Алисън е ходила в „Малмезон“ на седми, за да се опита да открие Тони Ландри. Голям конфуз се получи, защото едно от момичетата на рецепцията било на смяна в онзи ден и я помнеше.

Страйк отпусна ръката, в която държеше чашата си.

– Я виж ти колко интересно взе да става – отбеляза той.

– Така е – развълнувано потвърди Робин. – Наложи ми се да мисля много бързо.

– Да не им каза, че името ти е Анабел?

– Не – засмя се леко тя. – Казах: о, добре тогава, ще ви призная истината. Аз съм приятелката му. И поплаках малко.

– Плака?!

– Не беше чак толкова трудно – рече изненадана Робин. – Просто влязох в образ. Обясних, че го подозирам за тайна връзка.

– Не с Алисън, нали? Ако са я видели, не биха повярвали...

– Не, но казах, че не вярвам въобще да е бил в хотела... Във всеки случай разиграх малка сцена, а момичето, което бе разговаряло с Алисън, ме отведе настрани, за да ме успокои. Каза, че не можели просто така да раздават информация за хората без основателна причина, имали си политика дрън-дрън... сещаш се. Но накрая, за да ме накара да спра да плача, ме уведоми, че се е регистрирал вечерта на шести и е напуснал сутринта на осми. При напускането си направил въпрос, че му дали погрешния вестник, та затова тя си го спомняла. Така че той определено е бил там. Разпитах я малко истерично откъде е сигурна, че е бил той, и тя ми го описа в подробности. Знам как изглежда той – избърза да съобщи, преди Страйк да е успял да я попита. – Преди да тръгна, погледнах снимката му в уебсайта на кантората „Ландри, Мей, Патерсън“.

– Ти си гениална – възхити се Страйк. – А цялата тази история е дяволски подозрителна. Какво ти каза тя за Алисън?

– Че дошла и искала да го види, но него го нямало. Ала потвърдили, че е отседнал при тях. И после тя си тръгнала.

– Много странно. Тя би трябвало да е знаела, че той е на конференцията, защо не е отишла най-напред там?

– Не знам.