Сенките

Приключил с тях, той се отправи към стаята за аудиенции, знаейки, че ще го последват. Отвори широко вратата и се отдръпна встрани, гледайки ги свирепо, докато влизаха един по един.

- Асейл - провлачи Рот. - Отново се срещаме.

- И този път без никакви куршуми - отвърна наркодилърът.

- Засега - измърмори един от братята.

Очите на Асейл обходиха събралото се множество.

- Сериозно подкрепление си имаш.

Рот сви рамене.

- Можех да избирам дали да колекционирам тях, или порцеланови фигурки. Не беше лесно да избера.

- На какво дължа честта да бъда привикан?

- Рив? Ще се заемеш ли, тъй като най-добре знаеш за какво става въпрос?

Гълтачът на грехове се отдръпна от камината, усмихвайки се така, сякаш се канеше да изяде нещо.

- Имаме причини да вярваме, че участваш в търговията с наркотици в Колдуел.

Асейл не трепна.

- Никога не съм крил бизнеса си.

- Виждал ли си това преди?

Рив му подхвърли малко пакетче и той го улови и го разгледа.

- Хероин.

- Това е твоят символ, нали?

- Кой го казва?

Рейдж се намеси:

- Открихме ги у един лесър в клуб, който по случайност е собственост на наш приятел.

Рот се усмихна студено и погали светлата козина на своето куче водач.

- Несъмнено разбираш, че това поставя всички ни в кофти ситуация. Използваш врага, за да пласираш стоката си. Нали?

И този път Асейл изобщо не реагира.

- И така да е, какъв е проблемът?

- Пълниш джобовете им с пари.

- Е, и?

- Не бъди такъв шибан наивник. За какво ще ги похарчат според теб?

- Миналата нощ - обади се Рейдж, - попаднахме на престрелка между шайката копелета и няколко лесъри. Познай какво размахваха неживите? АК-47. От нападенията насам не сме виждали толкова сериозни оръжия в този град.

Асейл сви рамене и вдигна ръце.

- Какво общо има това с мен? Аз съм бизнесмен...

Рот се приведе напред в стола си.

- Твоят бизнес прави нещата по-опасни за моите момчета. А това определено не ми харесва, задник такъв. Така че сега твоят бизнес е и моя работа.

- Нямаш никакво право да ми пречиш.

- Ако тримата не си тръгнете от тук живи, това ще разреши проблема, не мислиш ли?

Като един, всички братя в стаята извадиха кинжалите си.

Рейдж се приготви за избухване, ала Асейл си остана съвършено спокоен. Не се размърда нервно, не запримигва, не взе да мънка. Може би копелето нямаше централна нервна система.

- Какво очакваше да се случи, когато открия? - попита Рот. - Да не мислеше, че просто ще си седя, без и пръста си да помръдна за този огромен конфликт на интереси?

Възцари се дълго мълчание. Най-сетне Асейл наведе глава.

- Добре. Ще престана да търгувам с тях.

Ноздрите на Рот се разшириха, докато проверяваше миризмата му. Миг по-късно заяви:

- Добре. А сега се пръждосвай от тук. Но знай, че заловя ли още от тази гадост дори само у един убиец, ще те намеря, и то няма да е, за да си поприказваме.

Рейдж се намръщи, но когато Рот кимна към изхода, той отвори вратата и загледа как тримата отиват при подноса с пистолетите и ножовете си и се заемат да възстановят липсата си на желязо. След това излязоха през входа и се отдалечиха.