Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
За известно време това бе просто игра, която й помагаше да убие времето, и тя не бе научила нищо интересно, докато шпионираше. Това обаче се беше променило една нощ, когато, приела формата си на сянка, тя бе надзърнала през една от летвите и за първи и единствен път бе видяла акта на съвкупление.
Макар че... е, имаше толкова много телесни части, че не бе сигурна какво точно бе видяла.
Трябва да беше издала някакъв звук, защото С’Екс се беше вкаменил и бе погледнал нагоре, срещайки погледа й, докато човешките жени се движеха и притискаха в него...
Незабавно бе дошъл в стаята й и двамата бяха сключили малката си сделчица. В замяна на това, да запази видяното в тайна и да престане да използва вентилационната система, тя бе получила разрешение да напуска покоите си, при условие че се държи в рамките на палата и крие истинската си самоличност.
Провинението на С’Екс като нищо можеше да му коства живота - за сенките съвкуплението бе свещен акт. А кралицата би побесняла, ако научеше, че някои нейни телесни части са били... изложени... на телесните части на някакви си човешки същества чрез подвизите на С’Екс.
Той би трябвало да бъде неин и само неин. Всички го знаеха.
А онези човешки жени? Едва ли би имало разлика, ако беше взел овце в леглото си.
Докато вървеше по коридорите, майкен усети, че стомахът й се свива. Когато поотрасна, бе получила правото на малко повече уединение, така че можеше да отпраща всички прислужнички от покоите си, привилегия, от която се бе възползвала за пореден път тази вечер - преди да отиде да се увери, че майка й действително бе в пълен траур, бе наредила на слугите да напуснат покоите й с обяснението, че е изтощена от стреса и има нужда да остане сама по време на ритуалите, които се очакваха от нея.
Никой не бе оспорил заповедите й. И никой нямаше да се върне, преди да съмне.
Щеше да е толкова лесно да използва вентилационната система и да излезе в широкия свят. Да се срещне с брата на онзи, комуто бе обещана. И...
Е, не знаеше какво.
О, всесилни звезди, наистина ли щеше да го направи? Дори не бе сигурна къде точно се намира хижата, за която й беше казал. Не, това беше безразсъдно. Глупаво. Опасно...
Образът на Ай Ем, застанал гол пред нея, прогони всяка друга мисъл.
Докато по вените й се разливаше горещина, тръгнала от дълбините на тялото й, майкен си даде сметка, че каквото и да й казваше умът й, плътта й щеше да я отведе при него.
Щеше да отиде. Небесата да са й на помощ... тя щеше да отиде.
И да се оправя с последиците, каквито и да бяха те, след това.
50
ТРЕЗ ТРЯБВАШЕ ДА СИ ГО ПРИЗНАЕ - КОГАТО СТАВАШЕ ДУМА за увеселителни паркове, го биваше само на детските атракции. Неща като Чаените чашки, Опашката на дракона, където се завърташ, без да се откъсваш от земята и без дори косата ти да се развее от вятъра, както шибаната въртележка със сладникавата й музичка и твърдите, набучени на колове кончета и еднорози, които се повдигат нагоре-надолу.
И като стана дума за колове и неща, подскачащи нагоре-надолу...
- Готова ли си да се прибираме? - попита той.
Селена вдигна очи към него.
- Да. Толкова беше забавно.
- Нали? Най-страхотната нощ в живота ми.
Тя се притисна в него и го прегърна.
- Това не е съвсем вярно, нали? Мислех, че няма да издържиш на скоростното влакче.
Трез спря. Обърна я към себе си. Отметна косата от лицето й. - Бях заедно с теб. Така че беше съвършено.
Целувката трябваше да бъде просто за да подчертае думите му, бързо потвърждение, че наистина го мисли. Ала цяла нощ си бе мечтал да я има и преди да се усети, вече я бе притеглил към себе си, гърдите й се притискаха в неговите, ръцете му бяха върху хълбоците й, езикът му галеше нейния.
- Искаш ли да се махаме от тук? - изръмжа той.
- Да - отвърна тя до устата му.
И бездруго вече сигурно беше време, помисли си Трез, хвърляйки бърз поглед към часовника си... да, единайсет и петнайсет. Въпреки че пенисът му припираше да се изнесат от там, той не искаше да пропусне разходката обратно до колата. Прегърна я през раменете и крачейки в синхрон, те поеха по пътеките, минаващи покрай всички атракции, на които се бяха возили, покрай синята масичка за пикник, където бяха хапнали хамбургер и хотдог, и сергията със захарен памук, където си бяха купили голяма фунийка с лепкавите сладки нишки и бяха късали парчета от тях, хранейки се един друг.