Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Ти умираше...
- Защото исках да умра! Как можа!
Замахна към Куин, юмрукът му полетя немощно и обезобразената му ръка го зашлеви.
Куин не опита да се защити. Остави ударите да се сипят върху него... не че бяха кой знае какви удари. А и не траяха дълго. Останал без сили, Лукас рухна върху възглавницата; слабите му гърди се повдигаха и спускаха, кръв течеше по тръбичката на системата му, зрението му ту се замъгляваше, ту отново се проясняваше.
А кракът, който не съществуваше, все така го болеше.
- Махни се - немощно каза той. - Никога вече не искам да те виждам.
Обърна лице към стената и чу как другите двама си размениха няколко тихи думи, а после вратата се отвори и затвори плавно.
- Как е болката сега? - попита го доктор Джейн.
- Защо продължава да боли...? - промълви той. - Нали е отрязан.
Господи, сега бе още по-осакатен, още една част от онова, което бе някога, я нямаше.
- Нарича се фантомна болка. Ала усещането е съвсем истинско.
- Ти ли... ти ли го отряза?
- Да.
- Тогава искам и ти да се махнеш от тук. Не съм се съгласявал...
- Ти умираше...
- Не те слушам. Махай се.
Последва пауза; Лукас ненавиждаше начина, по който тя го гледаше - загрижено, мило, притеснено.
- С течение на времето ще се почувстваш по-добре...
Той обърна рязко глава.
- Ти ми отказа правото да умра. Осакати тялото ми без мое разрешение. Така че ще ме извиниш, но не ме интересува нищо от това, което имаш да ми кажеш.
Доктор Джейн притвори очи за миг.
- Ще изпратя Елена с нещо за хапване.
- Не си прави труда. Просто сте отложили неизбежното. Сега възнамерявам да довърша започнатото.
Лукас посегна към системата, включена в ръката му и я задърпа, докато тръбичката не се откачи, навсякъде пръснаха прозрачна течност и кръв...
От всички врати надойдоха хора, втурнаха се панически, сграбчиха го, говорейки на висок глас. Той опита да се съпротивлява, гърчеше се и блъскаше, мъчеше се да остане изправен заради липсващия си прасец и стъпало...
Някой трябва да му беше сложил още една инжекция, защото тялото му изведнъж се отпусна немощно. Въпреки че умът му даваше нареждания за най-различни движения, нямаше никаква реакция.
Докато очите му се затваряха, зърна смътно Куин, застанал на прага, едрото му здраво, силно тяло препречваше пътя навън. Като нищо можеше да му препречва и пътя към Небитието.
- Мразя те! - изкрещя Лукас. - Мразя те!
* * *
Обратно в къщата за аудиенции, Рейдж беше в трапезарията, с гръб към затворената врата, скръстил ръце на гърдите си. Повечето от братята бяха в стаята и кръстосваха напред-назад, преливащи от едва сдържана енергия.
Рот седеше в креслото си, кръстосал крака, а главата на кучето почиваше в скута му.
- Закъснява. Шибаното копеле закъснява.
Рив, който стоеше до огъня, разперил ръце, сякаш му беше студено, кимна.
- Ще дойде.
- Чакат ме срещи.
Холивуд си погледна часовника.
- Искаш ли да отида да го доведа? Мога да му метна едно ласо и да го довлека тук за оная работа...
Звънецът на входната врата пропя и Ви повдигна щората на прозореца.
- За дилъра говорим.
- Нека отида да го посрещна - измърмори Рейдж и се отправи към вратата.
- Не е сам - извика Ви.
- Нито пък аз.
Затвори след себе си и отиде в гостната.
- Парадайз? - Момичето вдигна глава от писалището и той й се усмихна. - Ще затворя вратата на стаята ти за малко. Направи ми услуга и стой тук, докато не дойда да те повикам, става ли?
Големите й красиви очи станаха още по-големи.
- Всичко наред ли е?
- Аха. Просто искам да си стоиш тук.
- Добре. Разбира се.
Той й намигна.
- Добро момиче. И заключи след мен.
- Разбира се.
Рейдж затвори и изчака да чуе изщракването на медното резе от другата страна, преди да отиде до входа. Отвори вратата и огледа Асейл от главата до петите. Тоалетът му беше като излязъл от гардероба на Бъч - всичко бе ушито по мярка и грижливо подбрано, и му стоеше така, сякаш беше нарисувано върху тялото му. Зад него имаше двама съвършено еднакви главорези, облечени - много ясно! - в свободни черни дрехи.
Буквално можеше да си представи оръжията, които се криеха под палтата им.
- Мислех, че ще дойдеш сам - каза той.
- Кралят ти искаше да се срещне с екипа ми. Така че, ето ги и тях, моите братовчеди.
Рейдж се приведе към него.
- Това не е целият ти екип, нали?
- Мога да те уверя, че тези двамата са единствените, които използвам.
Рейдж се отдръпна и им кимна да влязат.
- Трябва да ви претърся.