Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
За разлика от останалите наоколо, вътре не се виждаше нищо.
Завесите бяха спуснати и толкова тежки, че през тях не се процеждаше нито струйка светлина. На алеята отпред нямаше коли, ала докато чакаше, скрит зад един храст, Троу зърна двама души да отиват към входната врата, въпреки че не бяха пристигнали с никакво превозно средство.
Защото бяха вампири, дематериализирали се до тук.
Десет минути по-късно се появи нов посетител. Петнайсет минути след това - още двама. Бяха дискретни и не всички използваха входната врата - несъмнено, за да избегнат подозрение.
Троу си провери телефона, макар да знаеше, че това е правилното място. Да, Абалон бе там вътре.
Придържайки се в сенките, той остана още известно време не защото имаше план да проникне вътре, а защото тепърва трябваше да си състави такъв. Амбицията му, колкото и да беше силна, все още не беше поела командването - първо трябваше да разузнае, да открие слабите места, да си създаде стратегия.
Някаква кола зави зад ъгъла и се зададе по улицата. Когато мина под лампата от другата страна на улицата, Троу забеляза, че е тъмен ролсройс с характерния бял преден капак.
А той си стоеше тук, без автомобил.
Всъщност липсата му на перспективи беше проблем.
Как щеше да събере каквито и да било средства, зачуди се той. Как щеше да се издържа, докато си намери съюзници? Отговорът, когато го осени, бе толкова очевиден, че сякаш съдбата бе огряла път в мрака пред него. Да, помисли си, това бе начинът...
Миг по-късно той се прибра в прекрасната си квартира при Абалон с усмивка на лице.
48
В БОЛНИЧНОТО СИ ЛЕГЛО ЛУКАС ТУ ИДВАШЕ НА СЕБЕ СИ, ТУ отново губеше съзнание, връхлитан от смазващи вълни на болка. Когато не бе в състояние да издържи нито миг повече, той заопипва наоколо с ръката, която все още имаше пръсти. Откри копчето за повикване и го натисна, докато не чу пиукане.
Вратата се отвори рязко и доктор Джейн влезе в стаята.
- Лукас?
- Кракът ми - простена той. - Боли...
Доктор Джейн се приближи, провери апаратурата, системата, един господ знае какво още.
- Ще ти дам нещо за...
- Инфекцията... - избърбори той, въртейки глава ту на едната, ту на другата страна. - Кракът ми...
Беше възнамерявал просто да се стопи, а вместо това имаше чувството, че бе стъпил в горящ огън... с ранения си глезен и прасец напред.
Обзет от свръхестествен пристъп на сила, той седна и задърпа чаршафите. Доктор Джейн го улови през раменете, мъчейки се да го накара да легне... в същото време още някой влезе в стаята. Куин... беше брат му.
- Лукас, Лукас, престани...
Куин се приближи, опита се да улови ръцете му, да го накара да легне. Не беше честна борба. Той беше слаб, толкова слаб, а после изведнъж се понесе нанякъде, чувството, че се рее във въздуха, замени парещата болка в крака.
Погледна настрани и видя доктор Джейн да издърпва една спринцовка от прозрачната торбичка, чието съдържание се изливаше в ръката му.
Лицето на Куин изникна над неговото, разноцветните му очи бяха напрегнати.
- Лукас, отпусни се. Ние сме тук.
- Кракът ми...
Лекарството вършеше чудеса, успокояваше го така, сякаш тялото му се беше потопило в топла вана. Болката все още беше тук, но вече не го беше грижа за нея.
- Става по-лошо - чу се да казва. - Инфекцията... мислех, че досега ще съм мъртъв.
- Лукас...
Нещо в изражението на брат му привлече вниманието му, нещо в тона на гласа му и напрежението в очите и около устата му.
- Какво? - попита Лукас. - Какво?
Куин погледна към доктор Джейн, сякаш се надяваше някой да му се притече на помощ.
- Лукас - каза той. - Трябваше да ге спася.
Да го спаси? Но нали именно там беше работата. Лукас искаше да умре.
- Какво?
- Казах й да отреже крака. За да спаси живота ти.
Лукас потъна в мълчание. Несъмнено го беше разбрал неправилно, несъмнено истинският смисъл на думите бе замъглен от обезболяващите, които му бяха дали.
- Нямаше друг избор. Щяхме да те изгубим.
- Какво сте ми направили? - бавно попита той. - Какво сте...
- Успокой се.
Лукас отново седна, неописуем ужас отцеди кръвта от главата му. Погледна надолу и откри, че тънките чаршафи разкриват очертанията на бедрото, коляното, прасеца и стъпалото на левия му крак... ала само бедрото и коляното на десния.
Изкрещя и посегна към онова, което би трябвало да е там, сграбчи чаршафа и го дръпна, сякаш тънката материя криеше онова, което вече не беше там.
- Какво си направил! - Обърна се към брат си, сграбчи го за ризата с пръстите, които му бяха останали, и го дръпна. - Какво си направил, по дяволите!