Сенките

Майкен не се огледа наоколо. Отдавна се бе научила да не го прави.

В тази стая имаше нещо ужасяващо, особено ако се задържиш в нея малко повечко. Колкото по-дълго седиш между черните й стени, толкова повече губиш чувството си за ориентация, докато вече не си сигурен дали те и всичко над и под теб не е изчезнало, изоставяйки те насред нощното небе, неподвластен на земното притегляне, увиснал в едно друго измерение, от което може би никога няма да се измъкнеш.

Ненавиждаше тази стая.

Ала беше принудена да дойде тук.

Майка й, кралицата, седеше в средата на помещението, обърната на север; лъскави черни одежди обгръщаха тялото й и стигаха до пода, спускаха се от покритата й глава и се сливаха с мрамора.

Отстрани изглеждаше така, сякаш камъкът се бе превърнал в течност и се опитваше да я погълне.

Майка й бе съвършено неподвижна, дори не дишаше. Беше потънала в траурната медитация. Което беше добре.

Майкен отиде тихичко в ъгъла и безшумно отвори капака на шкафа. Храната, оставена тук по-рано, не беше докосната. Още един обнадеждаващ знак.

След по-малко от час, в полунощ, върховният жрец, АнсЛай, щеше да се появи заедно с главния астролог и тук щяха да се състоят ритуали, късчета от метеорити щяха да бъдат направени на прах и погълнати в свещени чайове - начин да общуват със звездите, които решаваха всичко за сенките. След това щеше да има кръвопускане и ритуален секс. След което кралицата отново щеше да бъде оставена сама, за да се откъсне от земята и да намери утеха за скръбта си.

Или по-точно - „скръбта си“. На майкен й беше трудно да повярва, че тази жена изпитва каквото и да било към онези, които бе родила.

Уверила се, че ритуалът върви по план, тя отстъпи назад към вратата. Преди да я прекрачи, погледна към майка си. Беше я виждала единствено по време на официални събития, когато я извеждаха в двора, облечена в благородни одежди, сякаш бе скъпоценна ваза или произведение на изкуството, изложено на показ. С изключение на тези случаи, които се състояха заради всички обитатели на Територията, тя живееше в свещени покои, охранявани от стражи.

Нито веднъж не бе посетена от жената, която, веднага след като я бе родила, я бе предала на грижите на специално обучените служители в онези покои, които бяха истински затвор.

Такъв бе животът на принцесата на с’хийб.

Тя обаче бе намерила изход. И оттогава обикаляше из двореца, преоблечена като прислужница, нискостоящ жрец и дори астролог.

Майкен излезе навън и бързо се отдалечи.

Само защото бе заварила С’Екс, предпочитания любовник на майка си, в компанията на две човешки жени, които очевидно бе вкарал тайно в двореца, вероятно през някой заден вход. Не беше възнамерявала да разкрие тайната му, ала беше разбрала, че високо на стената има решетка, през която можеше да се дематериализира, а после да се придвижва по протежение на отоплителната система и вентилационните тръби.