Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Какви са нейните стрелкови умения?
— Проверих досието й. Уменията й са отлични и ги използва с голяма доза разум. Както в близка престрелка, така и при стрелба от далечно разстояние.
— А пък аз си мислех, че тя е една симпатична муцунка и нищо повече.
Той я стисна за рамото.
— Работата е сериозна, Чапман! Няма място за никакви симпатични муцунки, избий си тези глупости от главата!
Тя се освободи от хватката му.
— Нека действията ми говорят за това. Какво ще кажеш?
Стоун отмести поглед и отново огледа изоставената сграда.
Фин се обади след няколко минути.
— На позиция съм. Тук отзад всичко е спокойно. Две точки за проникване — едната в средата, другата източно от нея. Вратите изглеждат заключени и вероятно са под наблюдение. Може би използват портативни камери. На тяхно място аз със сигурност бих прибягнал до нещо подобно.
— Прав си, Хари — отвърна Стоун. — Нокс там ли е?
— Да. Какви са заповедите ти?
— Ще чакаме и ще наблюдаваме. Когато решим да ударим, трябва да го направим по най-сигурния начин. Имаме ли възможност да се сдобием с архитектурните планове на сградата?
— Вече съм ги качил на телефона си.
— Толкова бързо? — учуди се Стоун.
— Имам приятел в архитектурния отдел на общината. Служили сме заедно във флота.
— Дай ми плановете.
Фин се подчини.
— Доста проблемни зони — отбеляза Стоун.
— Така е — съгласи се приятелят му. — Най-трудно ще бъде проникването. Незабелязано, имам предвид.
— Продължавай наблюдението. Докладвай на всеки трийсет минути.
Стоун прекъсна връзката и отново насочи поглед към старата тухлена постройка.
До него Чапман се размърда.
— Ами ако някой ни види в тази уличка?
— Ще се преместим.
— Никога не съм била в този квартал на Ню Йорк. Не ми изглежда толкова лъскав, колкото очаквах.
— Лъскав е Манхатън. Там живеят богатите и известните. Бронкс е различен. Има някои страхотни местенца и други не чак толкова.
— Да разбирам ли, че си бил тук и преди?
Стоун кимна.
— По работа или за удоволствие?
— Никога не пътувам за удоволствие.
— Какво прави в Ню Йорк последния път?
Спомените неволно изплуваха в съзнанието му.
Беше се случило преди десетилетия. Притиснал буза до приклада на снайперската карабина, той беше сложил край на живота на поредния враг на САЩ, който пресичаше улицата към един луксозен хотел в компанията на своята любовница. Присъдата му беше издадена, след като бе поръчал екзекуцията на двама агенти на ЦРУ в Полша. Точно в единайсет вечерта Стоун вкара един куршум в дясното му око от разстояние осемстотин и петдесет метра, залегнал на малка височинка. Северният вятър духаше в гърба му, което му създаде немалко проблеми, но въпреки това изстрелът беше смъртоносно точен. Любовницата дори не разбра какво става, преди нейният човек да се свлече мъртъв в краката й. Предварително предупредени, градската полиция на Ню Йорк и ФБР изобщо не си направиха труда да разкрият извършителя. Така се работеше в онези години. А може би и днес е същото, мрачно си помисли Стоун.
Свил показалец около въображаемия спусък, той отново насочи вниманието си към изоставената сграда.
93
Шест часа по-късно Стоун и Чапман се прехвърлиха в една празна къща оттатък уличното платно. Мръсните дюшеци и употребяваните спринцовки по пода свидетелстваха за някогашно наркоманско свърталище, зарязано от обитателите му по неизвестни причини. Двамата влязоха през задната врата и се приготвиха за дълго чакане. Стоун отвори раницата си и й подаде бутилка минерална вода, една ябълка и парче твърд хляб.
— Признавам, че знаеш как да забавляваш едно младо момиче — отбеляза тя, преди да се залови с „вечерята“.
След известно време вратата на отсрещната сграда се отвори и на улицата се появи Мин, придружен от още един мъж. След като се огледаха, те поеха наляво и завиха в първата пресечка. Стоун веднага се свърза с Фин и докладва за промяната в ситуацията.
— Искаш ли да ги проследя? — попита Хари.
— Не. По това време вероятно отиват да хапнат. Цял ден не са мърдали никъде. Мислиш ли, че ще успееш да надникнеш през някой от прозорците? Ако информацията ни е точна, вътре трябва да има още десет души плюс Фрийдман. Въпреки това ми се иска да осъществим по-точно преброяване.